Ник Хорнби - Трудно е да бъдеш добър

Моли отпразнува рождения си ден по начина, по който искаше — ние четиримата и Хоуп отидохме на плуване, после да ядем хамбургери и после на кино, за да гледаме филм, който Хоуп не можеше да разбере. След известно време Моли реши, че Хоуп е сляпа за всичко около себе си и започна да коментира филма, което накрая предизвика раздразнени оплаквания от реда зад нас.

— Ей! Млъквай.

— Тя не е много умна — отвърна Моли като тъжен опит за самозащита. — А днес е рожденият ми ден и аз я поканих, защото тя няма никакви приятели, а на мен ми беше мъчно за нея и исках да се забавлява, но тя не може, защото не разбира какво става.

Последва ужасяваща тишина — или на мен така ми се стори от срам, — а после пресилен звук, имитиращ повръщане.

— Този човек защо се престори, че повръща? — попита Моли, след като оставихме Хоуп у тях.

— Защото от теб му се доповръща — каза Том.

— Защо?

— Защото си отвратителна.

— Стига, Том — каза Дейвид.

— Но е така. Много добричката.

— А ти не искаш ли тя да бъде добра?

— Не. Защото само се прави.

— Откъде знаеш? И във всеки случай какво от това? Въпросът беше Хоуп да прекара добре за разлика от друг път. И ако това е станало, защото Моли се е правила на добра, няма нищо лошо.

И Том млъкна, както млъкваше всеки път пред неоспоримата самоувереност в личната логика на Дейвид.

— „Милосърдието не се превъзнася, не се гордее“ — казах аз.

— Извинявай?

— Чу ме. Вие и двамата се превъзнасяте и гордеете при всеки възможен случай.

— Това пък откъде го взе? — попита Дейвид. — Откъде дойде това превъзнасяне и гордеене?

— От Библията. Посланието на Свети Павел до коринтяните (Първо послание на Св. ап. Павел до коринтяни, 13:4. — Б. ред.). Четоха го в църквата в неделя.

— Същото, което четоха на сватбата ни.

— Какво?

— Коринтяните, глава 13. Брат ти го чете.

— Марк не чете нищо за милосърдие. Само за любов. Едно друго, възбуждащо, което всички знаят.

Моля те, прости ми, Свети Павле, защото не мислех, че е възбуждащо. Мислех, както винаги съм мислила, че е красиво, дори и всички други да мислят така и изборът да се прочете точно това беше мой.

— Не знам. Знам само, че на сватбата ни се чете глава 13 от коринтяните.

— Добре. Може нещо да съм сбъркала. Но това, което четоха в неделя, беше само за милосърдието и за това, че истинската благотворителност не се превъзнася и надува, и аз си помислих за теб и твоя надуващ се приятел.

— Благодаря.

— Няма защо.

Продължавахме да пътуваме, без да говорим, но Дейвид изведнъж удари по волана.

— Същото е — каза той.

— Какво?

— Любовта не се превъзнася, не се гордее. Милосърдието не се превъзнася, не се гордее. Разбра ли? Марк е чел друг превод.

— Не беше така.

— Същата дума е. Сега си спомних. Caritas. Латински или гръцки, или не знам какво, понякога се превежда като „милосърдие“, а понякога като „любов“.

Ето защо цитатът ми изглеждаше така странно познат тогава — защото моят собствен брат го е чел на собствената ми сватба и това е едно от най-любимите ми неща. Кой знае защо започна да ми се вие свят и да ми се гади, като че ли бях направила нещо ужасно. Любов и милосърдие си делят един и същ корен… Как е възможно? Когато всичко от най-близката ни история показваше, че те не могат да съжителстват, че си противоречат, че ако ги сложиш двете заедно в един чувал, те ще се хапят и дращят, и врещят, докато едното от тях не бъде разкъсано на части?

— „Да имам… такава вяра, че да мога и планини да премествам. Щом любов нямам нищо не съм.“ (Първо послание на Св. ап. Павел до коринтяни, 13:2. — Б. ред.) Това също.

— Ние имаме тази песен — каза Моли.

— Това не е песен, глупачка такава — каза Том. — Това е Библията.

— Лорин Хил я пее на компактдиска, който татко купи преди хиляда години, аз си го пускам в моята стая. Това е последната негова песен.

И Моли изпълни добре, макар и от време навреме фалшиво, интерпретация на Посланието на Свети Павел до коринтяните, глава 13.

Прибрахме се, Моли ни пусна песента на Лорин Хил, а Дейвид изчезна горе и се върна с една кутия, пълна с разни неща, свързани със сватбения ни ден, кутия, за която не знаех нищо.

— Това пък откъде дойде?

— От стария куфар под леглото.

— Майка ми ли ти я даде?

— Не.

Той започна да рови из кутията.

— Кой ти я даде тогава?

— Никой.

— Какво, да не е изникнала отнякъде сама?

— Не можеш ли да измислиш някакво друго обяснение?

— Не ставай глупав, Дейвид. Въпросът е съвсем прост. Няма нужда от цялата тази тайнственост.