Ник Хорнби - Трудно е да бъдеш добър

Не е достатъчно да бъдеш лекар — трябва да бъдеш добър лекар, да се държиш добре с хората, трябва да бъдеш съзнателен, посветен на работата си, мъдър, макар всяка сутрин да влизах в кабинета си решена да бъда точно всичките тези неща, достатъчни бяха един-двама от моите любими пациенти — Щурия Брайън, да речем, или един от онези пушачи, които пушат по шейсет цигари на ден и се държат агресивно, защото не мога да направя нищо за дихателните им оплаквания — и аз се ядосвах, отегчавах, ставах саркастична.

Номер пет. Том и Моли. Всички очевидни неща, прекалено досадно е да се впускам в подробности тук, а те са и прекалено познати на всеки, който някога е бил родител или дете. Плюс, виж (1) по-горе: бях напуснала дома ни (временно, защото бях предизвикана все пак, при това живеех в малка гарсониера зад ъгъла) и не им бях казала. Подозирах, че голям брой майки щяха да си зададат въпроса дали това, което са направили, е правилно при тези обстоятелства.

Споменатите обаче бяха драмите в три действия, които всеки ден се разиграваха в душата на Кар. Имаше и доста едноактни драми, пиеси, които по-скоро бяха за театрите по крайните квартали, не тези в Уест Енд, но от време навреме предоставяха достатъчно материал за мислене преди сън. Брат ми (виж Родители по-горе), за когото знаех, че не е щастлив и когото все пак не бях виждала от деня на празненството; разни други роднини, включително сестрата на майка ми Джоан, която все още очаква да й се каже „благодаря“ за много щедрия жест… О, господи, хайде да не споменаваме това! Имаше и една моя съученичка, която някога ни беше дала вилата си, и Том счупи една от вазите й там, но когато веднъж поиска да пренощува у нас… Хайде и за това да не говорим.

Не исках да ставам мелодраматична. Знаех, че не съм водила лош живот. Но пък и не мислех, че този списък с престъпления беше равен на нищо. Повярвайте им, имаше значение. Да го погледнем. Изневяра. Експлоатиране на приятели при случай. Неуважение към родителите, които не бяха направили нищо, освен че се стараеха да останем близки. Искам да кажа, това прави две от нарушените заповеди и като се вземе предвид че — как беше? — три, четири от десетте са за работата в неделя и за идолите, неща, които вече не са приложими за Холоуей в началото на XXI-я век, видях пред себе си трийсет и три процента попадение, а за мен това е много високо. Спомних си как, когато гледах списъка с божиите заповеди на седемнайсет години, си мислех, че няма да ми е кой знае колко трудно да се справя, особено като се изхвърлят тези за идолите и се оставят наистина важните заповеди. Всъщност нямаше да имам нищо против дори и ако по-трудните заповеди бяха останали. Бог щеше да разбере някое и друго неделно повикване по къщите по спешност, нали?

Пък и колко идоли щях да си създам аз някога? До момента бройката им беше нула. Не бях се изкушавала и щях много да се изненадам, ако някога направех такова нещо. Преди всичко, защото нямах време.

Когато анализирах греховете си (и щом мислех, че са грехове, значи бяха грехове), можах да разбера привлекателността на отново припознатото християнство. Подозирам, че привлекателно беше не толкова самото християнство, колкото пречистването. Защото има ли някой, който да не е искал да започне всичко отново и начисто?

Когато веднъж всички английски запалянковци беснееха на срещите за една или друга Световна купа, аз попитах Дейвид защо англичаните винаги правят това, а шотландците — никога и той ми обясни, че нежеланието на шотландските запалянковци да се държат лошо е един вид необичайна форма на агресия — те толкова ни мразят, че дори и някои от тях да имат желание да се бият, няма да направят това, защото искат да докажат, че са по-добри от нас. И така, Моли беше станала шотландец. Откакто Том удари гадния Кристофър, тя полагаше усилия да бъде колкото се може по-мила към гадната Хоуп. Всеки ден след училище Хоуп идваше у нас и осмърдяваше къщата. И колкото повече смърдеше, толкова повече Моли искаше тя да дойде отново на следващата вечер и все повече доказваше на Том колко лош е бил той към своя еквивалент на Хоуп. Започнах сериозно да се безпокоя за психичното здраве на Моли. Колко осемгодишни са готови да прекарат ден след ден, правейки нещо неприятно само за да докажат на брат си, че са на по-високо морално ниво от него?

А сега наближаваше рожденият ден на Моли и тя настояваше, че не иска празненство — искала да прекара деня с нас, с брат си и новата си най-добра приятелка. За голям наш срам двама от петте поканени нямаха особено желание да присъстват.