Ник Хорнби - Ега ти животът

Поуката, която си извадих от разгрома с Чарли, беше, че човек трябва да си знае мястото. Чарли бе прекалено голям хап за мен: прекалено хубава, прекалено умна, прекалено начетена, с две думи — прекалено много. А аз какво съм? Средна работа. Нищо особено. Не съм най-умният човек на света, но определено не съм и най-глупавият. Чел съм книги от рода на „Непоносимата лекота на съществуването“ и „Любов по време на холера“ и мисля, че ги разбрах (разказваше се нещо за момичета, нали?), но не ми харесаха кой знае колко. Петте мой най-любими книги на всички времена са: „Дългият сън“ от Реймънд Чандлър, „Червеният дракон“ от Томас Харис, „Сладка музика за душата“ от Питър Гъралник, „Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс и — всъщност не мога да се сетя точно — нещо от Уилиям Гибсън или от Кърт Вонегът. Чета „Гардиън“ и „Обзървър“, както и музикалните вестници и списания. Нямам нищо против от време на време да слизам до Камдън, за да гледам чуждестранни филми със субтитри (любимите ми пет чуждестранни филма: „Бети Блу“, „Метро“, „Завържи ме! Отвържи ме!“, „Изчезване“, „Дива“), нъпреки че по принцип предпочитам американските филми (любимите ми пет американски филма, които са ми най-любими по принцип: „Кръстникът“, „Кръстникът II“, „Шофьор на такси“, „Добряци“, „Глутница кучета“).

Изглеждам що-годе добре. Всъщност, ако използваме скала, в горния край на която да е примерно Мел Гибсън, а в долния да речем е Бърки Едмъндс от училище, чиято гротескна грозота бе легендарна — то предполагам, че ще съм откъм страната на Мел, макар и малко над разделителната линия. Веднъж едно гадже ми каза, че приличам на Питър Гейбриъл, а той изобщо не изглежда чак толкова зле, нали? Средно висок съм, нито кльощав, нито дебел, с прилично окосмено лице, поддържам се чист и спретнат, почти по всяко време на годината пося дънки, фланелки и кожено яке, като изключим лятото, когато оставям якето вкъщи. Гласувам за Лейбъристите. Имам цяла камара видеокасети с класически комедийни сериали — „Питон“, „Фаути Тауърс“, „Бар «Наздраве»“ и т.н. В повечето случаи разбирам за какво се борят феминистките, но не и най-радикалните сред тях.

Моята гениалност, ако мога да се изразя така, е да побера цяла маса умерености в една компактна рамка. Бих казал, че има милиони като мен, но всъщност няма — мнозина мъже имат безупречен вкус по отношение на музиката, но пък не четат; мнозина мъже проявяват симпатии към феменисткото движение, но пък носят страшно глупави бради; мнозина мъже имат чувството за хумор на Уди Алън, но същевременно и външния му вид. Мнозина мъже пият прекалено много; много други правят глупости, когато карат кола; или се бият, или се фукат с парите си, или злоупотребяват с наркотици… — все неща, по които аз не си падам много-много и наистина изобщо никога не правя. И ако се ползвам с успех сред жените, то е не поради сиянието на добродетелите, които имам, а поради липсата на черните сенки на пороците, каквито не притежавам.

Така или иначе, човек трябва да знае кога е нагазил прекалено надълбоко. С Чарли аз определено не бях в свои води. След онова, което изживях заради нея, се заклех никога повече да не допусна да се повтари подобно нещо. И така, в продължение на пет години, до момента, в който се запознах със Сара, аз джапах в плиткото. Чарли и аз не си отивахме. Марко и Чарли си отиваха. Сара и аз си отивахме. Сара беше средно привлекателна (дребна, слаба, хубави големи кафяви очи, криви зъби, тъмна, дълга до раменете коса, която сякаш винаги имаше нужда от подстригване, колкото и често да ходеше на фризьор) и се обличаше горе-долу по същия начин като мен. Любимите й пет певци на всички времена: Меднес, Юритмикс, Боб Дилън, Джони Мичъл, Боб Марли. Любимите й пет филма на всички времена: „Национално кадифе“, „Дива“ (виж ти!), „Ганди“, „Изчезване“, „Брулени хълмове“.

И беше тъжна, в най-чистия смисъл на думата. Преди две-три години била зарязана от някакъв мъжки еквивалент на Чарли, на име Майкъл, който не искал да се обвързва, а да прави кариера в БиБиСи. (Така и не успя, боклукът му с боклук, и всеки ден, в който не го виждахме на телевизионния екран и не го чувахме по радиото, сърцата ни пееха от радост.) Той беше мъжът на живота й, така както Чарли бе жената на моя живот, и когато се разделили, Сара се заклела да не се занимава с мъже известно време, също както и аз се бях заклел да не се занимавам с жени. Струваше ни се логично да спазваме клетвата си заедно, да се наслаждаваме съвместно на омразата си към другия пол, а същевременно и да споделяме с някого леглото си. Всичките ни приятели се бяха задомили, а ние градяхме успешно кариерите си и се страхувахме да не останем сами до края на живота си. Само хора с по-особено душевно предразположение се страхуват да не останат сами до края на живота, когато са едва на двайсет и шест — двамата с нея принадлежахме към тях. Струваше ни се, че всичко при нас закъснява някак много повече, отколкото беше в действителност и след няколко месеца Сара се премести да живее при мен.