Ник Хорнби: Ега ти животът

— Вече не се наричаме „Соник дет мънки“ — каза Бари, когато хвана микрофона. — Може би ще се наречем „Фючъристикс“, но още не сме решили. За довечера обаче името ни е „Бекбийт“. Едно, две, три… — И започнаха с „Туист енд шаут“, всичко по ноти, а хората полудяха.

И Бари наистина пееше.

Изсвириха „Роуд 66“ и „Лонг Тол Сали“ и „Мъни“ и „Ду ю лав ми“ и след това свириха на бис „Миднайт ауър“ и „Ла бамба“. С една дума всяка една песен беше проста и разбираема и със сигурност щеше да зарадва насъбралите се хора на трийсет и няколко години, които смятаха, че хип-хоп беше нещо, което децата им учеха в училище в часовете по музика и пластика. Всъщност всички бяха толкова доволни, че след като „Соник дет мънки“ ги оставиха с усещане за страх и объркване, те прекараха последвалите парчета, които им бях приготвил, в седене.

— Това пък какво беше? — попитах Бари, когато дойде до уредбата, запотен, полупиян и много доволен от себе си.

— Добре ли беше?

— Беше по-добре, отколкото очаквах.

— Лора каза, че можем да свирим единствено ако бяхме научили няколко истински песни. Но беше много яко. Момчетата замислят да зарежем цялата попзвездомания и да свирим на празненства по случай сребърни сватби.

— А ти какво мислиш за това?

— Става, да. И без това вече се чудех за музикалната ни насоченост. Предпочитам да гледам как хората танцуват на „Лонг тол Сали“, отколкото как бягат към изхода, хванали се за ушите.

— Харесва ли ти клуба?

— Не е зле. Малко е нали знаеш, популистко за мен. — Каза той. Не се шегуваше.

Останалата част от вечерта беше като края на филм. Всички участници танцуваха: Дик с Анна (той стоеше на едно място и леко се поклащаше, Анна го беше хванала за ръцете и се опитваше малко да го раздвижи), Мари с Ти-Боун (Мари беше пияна, Ти-Боун гледаше някого през рамото й, който явно го беше заинтригувал — Каролин), Лора с Лиз (която говореше оживено и явно за нещо беше ядосана).

Пуснах да свири „Трябва да те забравя“ на Соломон Бърк и всички отидоха на дансинга, ако ще и само от чувство за дълг, въпреки че само най-добрите танцьори биха могли да направят нещо с тази песен, а никой от събралите се не можеше да има претенции, че беше сред най-добрите, че дори и средно добър. Когато чу първоначалните акорди на песента, Лора се обърна, усмихна се и направи одобрителни знаци, а аз започнах наум да събирам парчета, които да включа в сборната касетка, която щях да й запиша, нещо с песни, които знаеше, и песни, които би слушала. Тази вечер за пръв път разбирах как се правеше това.

© 1995 Ник Хорнби

© 2001 Михаил Чаков, превод от английски

Nick Hornby

High Fidelity, 1995

Публикация: Издателство „Кръгозор“, 2001

Сканиране, разпознаване и редакция: Теодора, 2006

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2317]

Последна редакция: 2009-10-28 13:55:14