— Кълна се в душата си, че не мога да отмина тази порта! — каза Доминикъс разтреперан. — Няма да се успокоя, докато не разбера дали старият господин Хигимботън не виси на крушата!
Смъкна се от каруцата, върза юздите на стръката и затича по тревистата пътека между дърветата, като че го гонеше самият дявол. В същия миг селският часовник удари осем и при всеки глух удар Доминикъс усилваше своя бяг, докато накрая различи в средата на пустата градина неясните очертания на съдбовната круша. Един голям клон се протягаше от разкривения дънер над пътеката и хвърляше най-плътната сянка в цялата градина. Но в сянката като че ли се водеше някаква борба!
Търговецът никога не бе претендирал да обладава повече смелост, отколкото бе необходима за мирната му професия, нито можеше да я осъзнае в този ужасен случай. Едно е сигурно обаче — той се впусна напред, прасна с дръжката на камшика един як ирландец и видя, не увиснал на крушата, а разтреперан под нея и с примка на шията, самия стар господин Хигинботъм!
— Господин Хигинботъм — каза Доминикъс развълнувано, — вие сте почтен човек и аз имам доверие на вашата дума. Били ли сте обесен, или не?
Ако загадката все още е останала неизяснена, няколко думи ще обяснят начина, по който това „предстоящо събитие“ бе „хвърлило сянката си“ преди да настъпи. Трима мъже се бяха сговорили да оберат и убият господин Хигинботъм: двама от тях един подир друг се бяха уплашили и избягали, като по такъв начин отлагаха престъплението с по един ден. Третият тъкмо бе почнал да го осъществява, когато спасителят, сляпо следващ напътствията на съдбата като някакъв герой от стар роман, се яви в лицето на Доминикъс Пайк.
Остава само да се добави, че господин Хигинботъм взе търговеца под свое покровителство, подкрепи усилията му, насочени към спечелване на хубавата учителка, и завеща цялото си имущество на децата им, като за тях самите остави лихвите. Когато му дойде времето, старият джентълмен, достигна върха на своите добрини като умря от естествена смърт в собственото си легло. След този печален случай Доминикъс Пайк напусна Кимбълтън и отвори голяма тютюнева фабрика в моето родно село.
© Весела Кацарова, превод от английски
Nathaniel Hawthorne
Източник: http://dubina.dir.bg
Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 15 юли 2003 г.
Книжното тяло е любезно предоставено от Галина Янакиева
Публикация:
Натаниъл Хоторн, ГОЛЯМОТО КАМЕННО ЛИЦЕ
РАЗКАЗИ
Преведе от английски ВЕСЕЛА КАЦАРОВА
Съставител НАТАЛИЯ КЛИСУРСКА
Художник КОСТАДИНКА МИЛАДИНОВА
Редактор ОГНЯНА ИВАНОВА
Художествен редактор ВЕНЕЛИН ВЪЛКАНОВ
Технически редактор ПЕТЪР БАЛАВЕСОВ
Коректор АЛБЕНА НИКОЛАЕВА
АМЕРИКАНСКА. ПЪРВО ИЗДАНИЕ. ИЗДАТЕЛСКИ НОМЕР 800. ДАДЕНА ЗА НАБОР 10. 1. 1983 г. ПОДПИСАНА ЗА ПЕЧАТ 12. II. 1983 Г. ИЗЛЯЗЛА ОТ ПЕЧАТ 25. V. 1983 Г. ФОРМАТ 1/16/60/90. ПЕЧАТНИ КОЛИ 17. ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 17. УСЛОВНО ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 15.71.
ЦЕНА 1.34 лв.
ИЗДАТЕЛСТВО „ОТЕЧЕСТВО“, СОФИЯ „Г. ДИМИТРОВ“. КЛОН ЛОЗЕНЕЦ, БУЛ. „Г. ТРАЙКОВ“ 2а
ТНЕ portable hawthorne
viking press, new york 1969
hawtornes short stories
vintange book’s, new york 1946
Съдържание:
[[2396|Предговор от Наталия Клисурска]]
[[2397|Голямото каменно лице]]
[[2398|Творецът на прекрасното]]
[[2399|Дъщерята на Рапачини]]
[[2400|Злочестината на господин Хъгинботъм]]
[[2401|Егоизъм или змия в гърдите]]
[[2402|Експериментът на доктор Хейдигър]]
[[2403|Белегът]]
[[2404|Беловласия покровител]]
[[2405|Моят роднина майор Молино]]
[[2406|Кроткото момче]]
[[2407|Амбициозният гост]]
[[2408|Мантията на лейди Елеанор]]
[[2409|Големия гранат]]
[[2410|Пророчески портрети]]
[[2411|Сестрите-години]]
[[2412|Итън Бранд]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2400]
Последна редакция: 2007-04-29 13:46:22
Шейкър — член на секта, основана в Англия през XVIII в. и преминала в САЩ през 1774 година. Сектата проповядва безбрачие и обща собственост върху земята. Названието произхожда от някогашен обреден танц с полюляване на тялото. („Шейкинг“) — Б. пр.
Нова Англия — област в САЩ, включваща щатите Кънектикът, Мейн, Масачузетс, Ню Хемпшир, Роуд Айланд и Вермонт. — Б. пр.