Натаниел Хоторн - Злочестината на господин Хъгинботъм

— Господа и дами — обърна се адвокатът към собствениците на магазини, работниците от дъскорезницата и момичетата от фабриките, — мога да ви уверя, че някаква необяснима грешка или по-вероятно умишлена лъжа, злонамерено предназначена да увреди интересите на господин Хигинботъм е предизвикала тази необикновена бъркотия. Минахме през Кимбълтън в три часа тази сутрин и повече от положително е, че щяхме да научим за убийството, ако такова е било извършено. Аз обаче имам доказателства за противното, което е почти така убедително, както и устното заявление на самия господин Хигинботъм. Ето една записка, отнасяща се до негово дело в съда на Кънектикът, която ми връчи той лично. Датирана е в десет часа снощи.

Като рече това, адвокатът показа датата и подписа върху записката, която безспорно доказваше, че или този опърничав господин Хигинботъм е бил жив, когато я е писал. или — според някои, които допускаха по-вероятната от двете съмнителни възможности — до такава степен е затънал в мирските дела, че е продължил да се меси в тях и след смъртта си. Предстоеше обаче едно неочаквано изявление. Младата госпожица, след като изслуша обясненията на търговеца, просто издебна момент да изпъне наметката и да оправи къдриците си, след което се появи на вратата на хана като направи скромен жест да бъде изслушана.

— Добри хора — каза тя, — аз съм племенницата на господин Хигинботъм.

Озадачено мърморене премина през тълпата, като видяха такава розова и свежа същата тая нещастна племенница, за която предполагаха, повярвали в авторитета на „Паркърс фолс газет“, че лежи припаднала пред прага на смъртта. Все пак някои проницателни момчета поначало се бяха усъмнили, че едно младо момиче може да се отчая до такава степен от обесването на богат стар чичо.

— Сами виждате — продължи госпожица Хигинботъм с усмивка, — че тази странна история е доста необоснована, поне що се отнася до мене. И струва ми се, мога да потвърдя, че тя е такава и по отношение на скъпия ми чичо Хигинботъм. Той е така мил да ме подслони в къщата си, макар аз сама да помагам за издръжката си като преподавам в училище. Заминах от Кимбълтън тази сутрин, за да прекарам едноседмичната ваканция с една приятелка, която живее на около пет мили от Паркърс фолс. Като ме чу на стълбите, моят щедър чичо ме извика при леглото си и ми даде два долара и петдесет цента да си платя билета и още един долар за други разходи. След това скри портфейла си под възглавницата, ръкува се с мене и ме посъветва да си сложа малко бисквити в багажа, вместо да закусвам по пътя. Затова се чувствувам сигурна, че оставих своя обичен роднина жив и вярвам да го заваря в същото състояние, когато се върна.

Младата дама направи реверанс в края на речта си, коя го бе така разумна и красноречива, и бе произнесена с такава грация и благоприличие, че всички я намериха достойна да бъде възпитателка в най-доброто учебно заведение на щата. Обаче някой чужденец би си помислил, че господин Хигинботъм е обект на всеобща омраза в Паркърс Фолс и че във връзка с убийството му се отслужва благодарствен молебен — така силно бе негодуванието на жителите, когато разбраха грешката си. Работниците от дъскорезницата решиха да окажат публични почести на Доминикъс Пайк. Колебаеха се само дали да го овалят в катран и пера, да го поносят вързан за прът или да го освежат с една промивка на градската помпа, която бе възседнал, обявявайки се за вестоносец. Общинарите, посъветвани от адвокатите, говореха, че искат да го дадат под съд за извършване на престъплението „разпространяване на слухове, нарушаващи сериозно спокойствието на областта“. Нищо не би отървало Доминикъс от съда на тълпата или правосъдието, ако не бе един красноречив апел, отправен от младата дама в негова защита. След като промълви няколко думи на сърдечна благодарност към своята благодетелка, той се качи в зелената каручка и подкара навън от града под обстрела на ученическата артилерия, намерила много муниции в близките ями за глина и кални локви. Когато извърна глава, за да размени прощален поглед с племенницата на господин Хигинботъм, една топка с плътността на клисав пудинг го плесна през устата като му придаде най-невесел вид. Цялата му персона бе до такава степен оваляна в подобни гадни бойни средства, че почти реши да се върне и да помоли за промивката на градската помпа, с която го бяха заплашили, защото, макар и замислено не от добри чувства, това би било акт на милосърдие.