Халед Хосейни - Ловецът на хвърчила

Това е бедата на хората, които винаги казват истината. Смятат, че и другите са като тях.

— Ето го — каза Хасан и посочи небето.

Изправи се и мина няколко крачки наляво. Вдигнах очи и видях хвърчилото да пада право към нас. Чух тропот, викове — задаваше се тълпа от ловци на хвърчила. Но усилията им бяха напразни. Защото Хасан стоеше усмихнат, с широко разперени ръце, очаквайки хвърчилото. И нека ме ослепи Аллах, ако лъжа — стига да съществува, разбира се, — но хвърчилото падна право в протегнатите му ръце.

През зимата на 1975 г. видях за последен път Хасан да гони хвърчило.

Обикновено всеки квартал провеждаше свое собствено състезание. Но през онази година турнирът щеше да се проведе в моя квартал, Уазир Акбар хан, и бяха поканени няколко други квартала — Картех чар, Картех парван, Мекро раян и Котех санги. Навсякъде се говореше за предстоящото състезание. Казваха, че щяло да бъде най-голямото от двайсет и пет години насам.

Една зимна вечер, когато до него оставаха само четири дни, аз и баба седяхме на кожените кресла в кабинета му, озарен от меката светлина на огнището. Пиехме чай и разговаряхме. Али бе поднесъл вечерята рано — картофи и задушен карфиол с къри и ориз — и се оттегли заедно с Хасан. Баба пълнеше лулата си, а аз го молех да ми разкаже пак за онази зима, когато глутница вълци слезли от планините в Херат и принудили всички да си стоят по домовете за цяла седмица. Той обаче драсна клечка кибрит и подхвърли небрежно:

— Струва ми се, че тази година може да спечелиш турнира. Как смяташ?

Не знаех какво да си мисля. Нито какво да кажа. Това ли се очакваше от мен? Дали баба не ми подсказваше начина да се сближим? Аз се справях добре в боя с хвърчила. Дори много добре. На няколко пъти бях близо до победата в зимния турнир — веднъж се добрах до финалната тройка. Но да бъдеш близо не е като да победиш, нали? Баба не се задоволяваше да бъде близко. Той побеждаваше, защото победителят е един, а всички други просто се разотиват по къщите. Баба беше свикнал да побеждава във всичко, което си науми. Нима нямаше право да очаква същото и от сина си? Ами ако… Ами ако вземех да победя?

Баба пушеше лулата си и говореше. Аз се преструвах, че слушам. Но всъщност можех и да не слушам, защото небрежната му забележка бе посяла в главата ми твърда решителност тази зима да спечеля турнира. Щях да победя. Нямаше друг приемлив вариант. Щях да победя и моето хвърчило да остане последно в небето. После щях да го донеса у дома и да го покажа на баба. Да му покажа веднъж завинаги, че неговият син е достоен. Тогава може би най-сетне животът ми на безплътен призрак в този дом щеше да свърши. Унесох се в мечти. Представях си разговори и смях край масата за вечеря вместо мъртвешката тишина, нарушавана само от дрънченето на прибори и някое изсумтяване. Виждах как в петък потегляме за Пагман с колата на баба, спирайки попътно край езерото Гарка да хапнем пържена пъстърва с картофи. Щяхме да ходим в зоопарка да гледаме лъва Марджан и може би баба щеше да се прозява и тайно да гледа часовника си. Може би дори щеше да прочете някой мой разказ. Бих му написал сто, стига да знаех, че ще прочете поне един. Може би щеше да ме нарича Амир джан, както правеше Рахим хан. И може би най-сетне щях да получа прошка за смъртта на майка си.

Баба ми разказваше как веднъж срязал четиринайсет хвърчила за един ден. Аз се усмихвах, кимах, смеех се точно където трябва, но не чувах почти нито дума. Сега имах мисия. И нямаше да подведа баба. Не и този път.

През нощта преди турнира наваля дебел сняг. Ние с Хасан седяхме на топло и играехме панджпар, а разлюлените от вятъра клони трополяха по прозореца. През деня бях помолил Али да ни направи курси, което представляваше електрическа печка под ниска масичка, покрита с дебело одеяло. Около масичката той подреди толкова много дюшеци и възглавници, че поне двайсет души можеха да насядат и да си пъхнат краката отдолу. Двамата с Хасан често прекарвахме зимните дни под това курси, увлечени в игра на шах или на карти — най-вече панджпар.

Избих десетката каро на Хасан, после му пробутах две валета и шестица. В съседния кабинет баба и Рахим хан обсъждаха делови въпроси с още двама мъже — единият беше бащата на Асеф. През стената чувах как по радиото предават новини.

Хасан изкара шестицата и взе валетата. По радиото Дауд хан съобщаваше нещо за чуждестранни инвестиции.