Роберт Хюлик - Златното божество

Влезе Тан:

— Двама от стражниците си спомнят за майстора, ваше превъзходителство. Дошъл в трибунала десетина дни преди смъртта на съдията, докато негово превъзходителство ръководел следобедното съдебно заседание. Бил кореец от един кораб, закотвен в пристанището, и знаел само няколко думи на китайски. Тъй като бях заръчал на стражниците да го пуснат, те го завели в библиотеката. Останали с него, за да не задигне нещо. Казаха, че той поработил известно време върху гредата на тавана, после слязъл от стълбата си и измърморил нещо в смисъл, че повредата е доста голяма и ще е най-добре да се поднови целият таван. След това си отишъл и повече никой не го видял.

Ди се отпусна върху облегалката на креслото си.

— Още една задънена улица — мрачно каза той.

Ма Жун и Цяо Тай се върнаха в „Градината на деветте цвята“ в приповдигнато настроение. На влизане Цяо Тай обяви доволно:

— Е, сега вече наистина ще си пийнем като хората!

Но когато се приближиха до масата на приятелите си, Ким Сан ги изгледа тъжно. Той посочи Бо Кай, който бе положил глава на масата. Пред него бяха наредени куп празни винени кани.

— Господин Бо Кай изпи много вино за твърде кратко време — унило каза Ким Сан. — Опитвах се да го спра, но той не ме слушаше. Сега е в отвратително настроение. Не виждам какво мога да направя. Ако вие двамата бъдете така любезни да се погрижите за него, аз ще си тръгна. Жалко, защото корейското момиче ни чака.

— Какво корейско момиче? — попита Цяо Тай.

— Юсу, от второто корабче — отговори Ким Сан. — Тази вечер е свободна и обеща да ни покаже някои интересни места в корейския квартал, които дори и аз още не съм виждал. Наел съм лодка да ни закара дотам, за да пийнем край реката. Сега ще ида и ще им кажа, че всичко пропада.

Той се надигна.

— Е — благосклонно се намеси Ма Жун, — ние можем Да се опитаме да ти помогнем, като го разбудим и го посвестим.

— Опитвах се — рече Ким Сан, — но ви предупреждавам, че е в много противно настроение.

Ма Жун сръга Бо Кай в ребрата, после го сграбчи за яката и го вдигна над масата.

— Събуди се, брат ми! — изрева в ухото му той. — Виното и жените те чакат.

Бо Кай ги изгледа с помътени очи.

— Повтарям ви — изфъфли той с набъбналия си език — и ви потретвам, че ви презирам. Вие сте група дегенерати, банда развратни пияници и нищо повече. Аз нямам нищо общо с вас, с никой от вас.

И той отново положи глава на масата. Ма Жун и Цяо Тай се изкикотиха.

— Добре — каза Ма Жун на Ким Сан, — щом е така настроен, остави го тук.

После се обърна към Цяо Тай и добави:

— Да седнем на някоя маса и да си допием на спокойствие. Според моите изчисления, докато дойде време да си ходим, Бо Кай ще е изтрезнял.

— Ще бъде жалко разходката да се проваля само заради Бо Кай — каза Цяо Тай. — Ние никога не сме ходили в корейския квартал. Защо не ни вземеш вместо него, Ким Сан?

Ким прехапа устни.

— Няма да е лесно — отвърна той. — Сигурно сте чували, че корейският квартал си е повече или по-малко отделна територия, със собствена юрисдикция. Това означава, че хората от съдилището не бива да ходят там, освен ако надзорникът не ги помоли за помощ.

— Глупости! — възрази Цяо Тай. — Че кой ни кара да обявяваме какви сме? Двамата с моя приятел ще си свалим шапките, ще си вържем косите и никой няма да ни познае.

Ким Сан, изглежда, се колебаеше, но Ма Жун извика:

— Чудесна идея, хайде да тръгваме!

Докато ставаха, Бо Кай изведнъж надигна глава. Ким Сан го потупа по рамото и каза успокояващо:

— Ти си почини тук хубаво. Поспи, докато премине действието на кехлибарената течност.

Бо Кай скочи, при което столът му се прекатури. Сочейки с треперещ пръст към Ким Сан, той закрещя:

— Ти обеща да ме вземеш, подъл развратнико! Може да ти се виждам пиян, но не съм човек, с когото можеш да се подиграваш.

Той сграбчи за гърлото една кана и заплашително я размаха към Ким Сан. Другите посетители на кръчмата се обърнаха да наблюдават зрелището. Ма Жун избълва една цветиста ругатня, бързо измъкна каната от ръката на Бо Кай и изръмжа:

— Няма как. Ще трябва да го влачим с нас.

Ма Жун и Цяо Тай взеха Бо Кай между себе си, а Ким Сан плати сметката. Отвън Бо Кай започна сърцераздирателно да се оплаква:

— Аз съм много болен, не мога да вървя пеш. Искам да полегна на дъното на някоя лодка.

И седна насред улицата.