Роберт Хюлик - Златното божество

— Верността… Това е най-хубавото нещо на света, Ма Жун.

— Красиво чувство — сухо каза някой зад тях. Цяо Тай и Ма Жун се обърнаха едновременно. Бо Кай надничаше отвън през прозорчето, опрял лакът на перваза.

— Свещени небеса! — възкликна Ма Жун. — Теб пък изобщо те бях забравил.

— Не беше много любезно — забеляза Бо Кай. — Аз използвах оръжието на слабите: избягах. Спуснах се долу на тесния дървен корниз, който обикаля баржата.

— Хайде, влизай тук — изръмжа Ма Жун. — Можеш да ни помогнеш да се оправим с тая ръка.

— Кървиш като заклано прасе — тревожно каза Цяо Тай. Той бързо взе бялата копринена лента на момичето и започна да превързва ръката на Ма Жун. След малко попита: — Какво се случи горе?

— Едно от тия кучета изневиделица ми скочи отзад. Опитах се да го преметна през глава, но вторият ме ритна в корема и извади нож. Вече си мислех, че с мен е свършено, когато оня, дето ме държеше отзад, внезапно ме пусна. В последния момент успях да извия тялото си встрани и ножът, насочен към сърцето ми, ме улучи в лявата ръка. Аз го ритнах с коляно в слабините, с дясната ръка му праснах един под ченето и той се преметна през борда. През това време оня зад мен май беше поразмислил и сам си скочи във водата. Чух го как цопна. Тогава ми налетя третият. Беше доста едър, а аз не можех да използвам лявата си ръка. Ти цъфна точно навреме.

— Така няма да тече кръв — каза Цяо Тай, докато завързваше краищата на копринената лента около врата на Ма Жун. — Дръж ръката си на тая подвеска.

Ма Жун леко трепна, докато Цяо Тай затягаше възела, после попита:

— Къде е тоя проклет поет?

— Да се качим на палубата — каза Цяо Тай. — Вероятно опразва каквото е останало в каните.

Но горе палубата беше пуста. Започнаха да викат. Единственият шум, който им отговори, беше плясъкът на гребла, долитащ отдалеч през мъглата. Със страховита ругатня Ма Жун изтича до кърмата на баржата. Спасителната лодка бе изчезнала.

— Проклетият кучи син! И той е в играта.

Цяо Тай прехапа устни и изсъска:

— Когато хванем това лъжливо копеле, със собствените си ръце ще извия мършавата му шия.

Ма Жун се мъчеше да пробие с поглед мъглата.

— Ако го хванем, братко — бавно изрече той. — Струва ми се, че сме някъде по долното течение на реката.

Той има голяма преднина, ще ни трябва много време, за да върнем баржата на брега.

Беше почти полунощ, когато Ма Жун и Цяо Тай се прибраха в съдилището. Преди това закотвиха корейската баржа под моста Небесна дъга и наредиха на стражите при Източната врата да изпратят няколко човека да я пазят и да внимават нищо да не се размества.

Съдията Ди все още беше в личния си кабинет насаме с Хун. Той вдигна глава и изгледа изумен раздърпаната двойка. Но докато Ма Жун разказваше историята си, изумлението му се смени с яростен гняв. Когато Ма Жун свърши, съдията скочи и започна да се разхожда из кабинета с ръце на гърба.

— Това е нечувано! — изведнъж избухна той. — Сега пък опит за убийство на двама офицери от съдилището веднага след опита да бъда ликвидиран аз.

Ма Жун и Цяо Тай погледнаха учудено към Хун. Той тихо и набързо им разказа за разхлабената дъска на моста над пропастта. За предупреждението на убития съдия премълча, защото знаеше, че единственото нещо на света, от което се страхуваха юначагите, бяха загадъчните свръхестествени явления.

— Тези песоглавци залагат капаните си добре — отбеляза Цяо Тай. — Нападението над нас също беше хитро замислено. Разговорът в „Градината на деветте цвята“ е бил старателно репетирана сцена.

Съдията не го слушаше. Той спря да се разхожда и каза:

— Значи изнасят злато. Слуховете за оръжието са били само уловка, колкото да отвлекат вниманието ми. Но защо ще го изнасят в Корея? Винаги съм мислел, че там има предостатъчно злато — той нервно подръпна брадата си. Седна зад писалището и продължи: — По-рано тази вечер обсъждахме с Хун защо тези главорези искат да ме премахнат от пътя си. Стигнахме до извода, че според тях аз знам повече, отколкото знам в действителност. Но защо са искали да убият вас? Нападението на баржата очевидно е било подготвено, след като сте се разделили с Бо Кай и Ким Сан. Опитайте се да си припомните дали по време на вечерята сте казали нещо, което може да им е дало повод за тревога.

Ма Жун сви вежди и се замисли дълбоко. Цяо Тай умислено поглаждаше тънките си мустачки. По едно време каза: