Роберт Хюлик - Златното божество

— Ами водихме най-обикновен разговор, разменихме си по някоя и друга шега. Но освен това… — той ядосано тръсна глава.

— Аз споменах за ходенето ни в изоставения храм — намеси се Ма Жун. — Тъй като по време на съдебното заседание вие съобщихте публично, че възнамерявате да арестувате А Куан, реших, че няма да има нищо лошо, ако им кажа, че сме го открили там.

— А споменахте ли нещо и за ония вехтории? — попита сержант Хун.

— Да, наистина! — отвърна Ма Жун. — По този повод Ким Сан си направи някаква шега.

Съдията удари с юмрук по писалището.

— Ето, това е! — възкликна той. — По някаква причина тези бамбукови тояжки са много важни.

Съдията извади от ръкава си ветрило и яростно започна да си вее. После каза на Ма Жун и Цяо Тай:

— Не можехте ли да бъдете малко по-внимателни, докато биехте онези главорези? Преди смъртта си А Куан каза точно това, което искахме да знаем, а корейските моряци сигурно само са изпълнявали нарежданията на Ким Сан. Но ако бяхте хванали жив самия Ким Сан, може би целият възел щеше да се разплете.

Цяо Тай се почеса по главата.

— Да — унило рече той. — Като се замисля, нямаше да е зле, ако го бях хванал жив. Но всичко стана толкова бързо… Общо взето, беше приключило, преди да осъзная, че е започнало.

— Забравете думите ми — усмихна се съдията. — Нямам основание да ви се сърдя. Все пак жалко, че Бо Кай ви е шпионирал, когато сте наблюдавали агонията на Ким Сан. Сега този разбойник знае точно какво ни е известно. Ако не ви беше подслушал, щеше да гадае издал ли е Ким Сан целия заговор, или не. А уплашеният престъпник е склонен да предприема необмислени стъпки и по този начин може да се издаде.

— Не бихме ли могли да разпитаме със законни изтезания ония корабопритежатели, Йе и Гу? — с надежда попита Ма Жун. — В крайна сметка тъкмо техни хора се опитаха да убият нас двамата.

— Нямаме и най-дребната улика срещу Гу и Йе — каза съдията. — Единственото, което знаем, е, че корейците играят важна роля в изпълнението на престъпния план. И това можеше да се очаква, тъй като, както вече ни е известно, златото се изнася за Корея. Съдията Уан неволно е сгрешил, когато е решил да повери документите на онова корейско момиче. Очевидно то е показало пакета на приятеля си Ким Сан и той е извадил изобличаващите книжа от лакираната кутия. Не са посмели да унищожат самата кутия, защото са се страхували, че съдията Уан може да е оставил сред книжата си някаква записка, че е дал пакета на девойката. И ако тя не е била в състояние да го върне, щом й го поискат, е имало вероятност да я заподозрат. Може би именно по тази причина личните книжа на покойния съдия са били откраднати от съдебния архив. Както изглежда, престъпниците имат доста широка организация. Разполагат с агенти дори в имперската столица. По един или друг начин те могат да се окажат замесени и в изчезването на жената от чифлика на Фан, а сигурно имат връзка и с оня надут глупак доктор Цао. Имаме на разположение куп факти, но ни липсва ключ за изход от този заплетен лабиринт от предположения и подозрения — съдията въздъхна дълбоко и продължи: — Е, вече минава полунощ. Вие тримата най-добре се приберете и хубаво се наспете. Когато излезеш, сержант, събуди трима-четирима чиновници и им кажи да напишат обяви за издирването на Бо Кай с обвинение в опит за убийство. Текстът да включва пълното му описание. Нареди на стражите да ги разлепят още тази нощ при входа на съдилището и по всички големи сгради из града, та хората да ги прочетат утре веднага когато излязат. Пипнем ли този хитрец, има голяма вероятност да направим крачка напред.

На сутринта, докато съдията закусваше в личния си кабинет, а Хун му прислужваше, се представи началникът на стражата и докладва, че корабопритежателите Гу и Йе настояват за спешна аудиенция.

— Кажи им — рязко каза Ди — да дойдат на сутрешното съдебно заседание. Каквото имат да казват, да го кажат публично!

После се появиха Ма Жун и Цяо Тай, следвани от Тан. Тан изглеждаше още по-зле, лицето му беше пепеляво и той с мъка сдържаше треперенето на ръцете си. Щом влезе, запелтечи:

— То-това е ужжжасно. Откакто жжживея в този окръг, не се е случвало такова безчинство. Да нападнат двама офицери от съдилището, аз…

— Не се тревожете — прекрати вайкането му съдията. — Моите помощници знаят как да се грижат за себе си.

Двамата приятели явно бяха поласкани. Ма Жун бе махнал превръзката, а окото на Цяо Тай изглеждаше малко по-добре, въпреки че все още беше украсено с всички цветове на дъгата. Докато Ди бършеше лицето си с влажна кърпа, прозвуча ударът на гонга. Хун помогна на съдията да се преоблече. После всички тръгнаха към съдебната зала.