Убийството в затворено помещение ми бе подсказано от един анекдот, свързан с известния държавник от времето на династията Мин Йен Шифън, починал през 1565 г. Разказва се, че бил изобретил четка, която изстрелвала смъртоносна стрела при загряване на пламък. Той си служел с нея като защитно оръжие.
Тайното завещание почерпих от добре известен китайски криминален разказ. Кратка негова версия е публикувана в един старинен сборник с криминални случаи, който издадох на английски под заглавието T’ang-yin-pi-shih. Parallel Cases from under the Pear Tree, a 13th century manual of jurisprudence and detection (Sinica Leidensia Series, vol. X, Leiden, 1956). Там завещанието е открито подлепено в списъка от известния Бао Кун, съдията Бао, големия следовател от времето на династията Сун. Пръснатите в пейзажа указания и темата за лабиринта са измислени от мен. Схемата на лабиринта възпроизвежда точно някои таблички за горене на благовония. Според стария китайски обичай в непрекъснатата бразда се насипва благовонен прах, който изгаря постепенно.
Мотивът за влечението на жена към друга жена се среща в множество стари китайски истории. Подобни връзки в немалка степен са били обусловени от затварянето на жените в специални отделения на дома, където те общували изключително помежду си. Темата е широко разгледана в моята книга Erotic Colour Prints of the Ming Period (Tokyo, 1951, vol. I, pp. 146–148). В настоящия роман този мотив ми дава възможност да покажа на читателя „модерността“ на старата китайска литература.
Лъжливата жалба на тримата монаси в глава VII е почерпена от T’ang-yin-pi-shih. В старите истории неведнъж се среща и образът на узурпатора, представен или като герой, или като злодей, обуздан от справедливия съдия.
Най-сетне, учителят Жеравова Роба всъщност въплъщава и модернизира почти задължителната за всички криминални истории тема за Deus ех machina. При разплитането на някой особено загадъчен случай съдиите обикновено получават помощ от свръхестествено същество — понякога от самия повелител на сенките. Модерният читател едва ли би преглътнал подобна намеса, затова въведох образа на стария даоистки отшелник. По време на разговора му със съдията Ди в глава XIX не става ясно дали съзнателно, или неволно той подсказва истината на магистрата. Разликите между даоизма и конфуцианството са достатъчно добре известни, за да се спирам подробно на тях. Ще отбележа само, че съдията Ди като правоверен конфуцианец придава изключително значение на нравствените ценности: справедливост, дълг, добродетел и т.н., докато учителят Жеравова Роба защитава даоисткия принцип за относителността на възприетите стойности и прославя съгласуваната с природните сили ненамеса.
Робърт ван Хюлик
© 1962 Роберт ван Хюлик
© 1996 Ирина Васева, превод от английски
Robert van Gulik
The Chinese Maze Murders, 1962
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Galimundi, 2010
Редакция: maskara, 2010
Издание:
Робърт ван Хюлик. Загадката на лабиринта
Редактор: Красимир Мирчев
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Оформление на корицата: Виктор Паунов
ISBN 954–528–055–7
ИК „Труд“, 1996
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14986]
Последна редакция: 2010-01-15 16:00:00