Роберт Хюлик - Загадката на лабиринта

Час преди зазоряване големият гонг на съдилището удари три пъти. Пазачите най-сетне отвориха тежката порта и тълпата нахлу в осветената от десетина големи свещи зала. В тържествено мълчание съдията се качи на подиума и зае мястото си зад голямата маса. Носеше официалната си роба от зелен брокат с алена наметка върху нея, което бе знак, че ще се произнесат смъртни присъди.

Пръв въведоха Ю Ки. Докато коленичеше на плочите, един стражник разгъна на масата пред съдията голям свитък. Магистратът придърпа по-наблизо свещника и прочете с тържествен глас:

— Престъпникът Ю Ки се обявява за виновен в държавна измяна. Престъплението трябва да бъде наказано с бавна смърт и рязане на парчета на живо. Но предвид огромните заслуги на баща му — негово високопревъзходителство Ю Шушиен, към държавата и китайския народ, както и това, че този прославен баща е оставил посмъртна молба за милост към сина му. Императорският съд постановява присъдата да бъде смекчена и тялото да се нареже посмъртно. Все от уважение към паметта на покойния губернатор Ю главата на сина му няма да бъде излагана на градската врата и имуществото му няма да се конфискува.

Съдията Ди изчака известно време, след това подаде един лист на началника на стражата.

— Давам на престъпника право да се запознае с молбата за милост, оставена от покойния му баща — каза той.

Началникът подаде листа на Ю Ки, чието лице бе останало безучастно през цялото време досега. Но когато прочете прочувствените думи, написани от баща му, се разтресе в ридания.

Двама стражници извиха и вързаха ръцете на осъдения на гърба и окачиха на врата му табела с надпис, който описваше престъплението и наказанието, което го очакваше. От уважение към стария губернатор бе назован само с малкото му име. Стражниците изведоха Ю Ки и съдията продължи:

— Императорското правителство съобщава, че в столицата е пристигнало пратеничество на уйгурския хан начело с най-големия син на хана, което е представило пред трона извинения за престъпните начинания на княз Улджин и молба за подновяване на клетвата за вярност. В своето великодушие правителството е взело решение да помилва своя васал и е предало на пратениците княз Улджин и четиримата му съучастници, предоставяйки на хана възможност да вземе необходимите мерки.

Ма Жун пошушна на Цяо Тай:

— Ако си кажем право нещата, братко, това значи, че ханът първо ще опържи княза, а после ще накълца на ситно онова, което е останало от него. Негова милост май никак не обича да му пъхат пръти в колелата.

— Синът на хана — продължи съдията — е получил покана да продължи своя престой в столицата като почетен гост на императорското правителство.

От тълпата се надигнаха одобрителни възгласи. Щом синът му бе задържан като заложник, този път ханът щеше да спази клетвата си.

— Тишина! — прокънтя гръмовният глас на съдията. След няколко минути началникът на стражата доведе госпожа Ю и нейния син Ю Шан пред подиума.

— Госпожо — с доброжелателен тон каза съдията, — вие имахте възможност да се запознаете с истинското завещание на вашия покоен съпруг, открито в тайния павилион в лабиринта. Двамата със сина ви получавате цялото имущество на губернатора и аз съм сигурен, че то попада в добри ръце. Не се лъжа, струва ми се, вярвайки, че под вашите грижи Ю Шан ще израсне като достоен син на великия си баща и достоен носител на едно голямо име.

Дълбоко затрогнати, госпожа Ю и синът й се поклониха няколко пъти. Когато те излязоха, старшият писар постави нов документ на масата пред съдията.

— Сега ще прочета решението на Императорския съд по делото за смъртта на генерал Дън — той поглади бакенбардите си и извиси глас: — Столичният съд се запозна с всички факти, отнасящи се до смъртта на генерал Дън Хугуо. Съдът намира, че наличието на едно име, изписано върху дръжката на четката, в която е било скрито оръжието на убийството, не е достатъчно доказателство, че именно това лице е превърнало четката в смъртоносно оръжие, нито че четката е била подарена именно с цел да убие генерала. Вследствие на това съдът съобразно със своите правомощия записва случая в регистрите като нещастен случай.

— Добър пример за юридически увъртания — промърмори сержант Хун в ухото на съдията, докато той навиваше документа.

Съдията кимна леко с глава и отвърна шепнешком:

— Направили са каквото трябва, за да не замесват името на губернатора в тази история.

После взе червената си четчица и попълни нареждане за тъмничаря. След малко двама стражници избутаха госпожа Ли пред подиума. Страхът от смъртта я бе променил изцяло през тези дни на очакване. Нямаше и помен от самодоволството, с което бе описвала престъпленията си. Лицето й бе изпито, очите й уплашено пробягаха по алената наметка върху раменете на съдията, по гигантската снага на един мъж, изправен до него с огромен меч в ръцете, по двамата други зад гърба на първия, стиснали ножове, триони и въжета. Тя осъзна, че това е палачът с помощниците си, и залитна. Наложи се двамата стражници да я подхванат, докато коленичеше. Съдията започна: