Роберт Хюлик - Загадката на лабиринта

— Не мога да разбера защо се вре тук при нас! — изръмжа Ма Жун.

— Изглежда, се чувства донейде отговорен за трагичната участ на Бяла Орхидея — предположи съдията. — Горкото дете, какъв ли ад е преживяло в лапите на онази ужасна жена!

— Още не мога да разбера — обади се сержантът — как господарят установи в лабиринта, че съществува някаква връзка между госпожа Ли и Бяла Орхидея.

Съдията се облегна в креслото си. Поглади мълчаливо бакенбардите си и след това отговори:

— Нямах особен избор! Единствен губернаторът е познавал тайната на лабиринта. Дори синът му Ю Ки и младата му съпруга не са влизали никога вътре. Оставаше някой съвсем случайно да е научил как се стига до павилиона. А знаехме, че госпожа Ли често е пиела чай с губернатора и съпругата му в имението. Изглежда, е изненадала губернатора, докато е рисувал този пейзаж. С набитото си художническо око на часа е схванала, че не е обикновен пейзаж. Познавала е отлично входа на лабиринта и е отгатнала значението на тази картина, без губернаторът да разбере.

— Нищо чудно да е видяла картината в много ранен етап, когато са били отбелязани само боровете — предположи Тао Ган.

Съдията кимна одобрително:

— Тази потайна жена, свикнала да потулва извратеното си влечение към млади момичета, се е постарала да запази в тайна откритието си. Сигурно си е рекла, че някой ден това скривалище може да й послужи. Голямата дъщеря на Фън е била кротко и послушно момиче и след като я е подмамила веднъж, злодейката без особени трудности я е превърнала в своя робиня. Но се е разтревожила, когато е научила за ходенето й в изоставения скит. Затова я е отвела в имението на губернатора и я е затворила в бившата стая на пазачите, където прозорецът е с решетка. Безуспешното претърсване на квартала съвсем я е уплашило и е решила да убие жертвата си. Павилионът в сърцето на лабиринта е бил най-подходящ за целта.

— Ако бяхме тръгнали един час по-рано, когато първия път ходихме в имението на губернатора, можехме да предотвратим това престъпление! — възкликна Ма Жун. — Госпожа Ли се е измъкнала малко преди нашето идване.

— Съдбата пожела точно тази сутрин да дойде госпожа Ю — натъртено каза съдията. — Там на място, докато разглеждахме входа на лабиринта, видях отпечатък от крака на госпожа Ли или Бяла Орхидея. Тогава си премълчах за това откритие, защото изведнъж ме завладя някакъв необясним страх, докато надничах в лабиринта. Няма съмнение, че душата на клетото дете, убито половин час преди това, е пърхала наоколо. После пък ми се стори, че виждам в алеята духа на губернатора…

Гласът на съдията заглъхна. Той потръпна от спомена за страшните мигове, които бе изживял. След известно време успя да пропъди тези образи от съзнанието си и продължи със спокоен тон:

— Добре, че поне този път Ма Жун пристигна навреме, за да предотврати ново убийство! Мисля, че е време за вечерния ориз. Май всички се нуждаем от добро хапване преди нощта. Не се знае все пак какво могат да предприемат варварите.

Цяо Тай бе успял следобеда да създаде впечатляваща организация. Най-добрите бойци вече стояха на пост около речната врата, останалите бяха разпределени по градската стена. Населението бе предупредено от кварталните надзорници за вероятността от нощно нападение на варварите. Всички читави мъже се бяха включили в мъкненето на тежки камъни и наръчи сухи вършини по укреплението, в майсторенето на бамбукови копия и железни върхове за стрелите. Три часа преди полунощ трябваше да заемат позиции на стената, разпределени на групи по петдесет души, командвани от един войник. Двама войници вече стояха в кулата с барабана със задачата да дадат сигнал за тревога, щом варварите наближат речния бряг. В този миг щяха да пламнат факлите. Ако варварите се осмеляха да наближат градската стена, очакваше ги градушка от камъни и горящи снопи.

Съдията Ди вечеря в своите покои и подремна няколко часа на пейката в библиотеката. Един час преди полунощ дойде да го събуди Ма Жун, облечен в доспехи. Съдията си сложи тънка ризница под робата и свали от стената дългия, наследен от дядо му меч. Нахлупи на главата си официалната шапка и последва своя помощник.

Стигнаха на коне до речната врата, където ги посрещна Цяо Тай. От него научиха, че сержант Хун, Тао Ган и четирима войници вече са на стражевата кула в къщата на Шиен и бдят нито една искрица да не пламне тази нощ по високите точки на града.

Съдията Ди одобри взетите мерки и се качи по стръмните каменни стъпала до върха на кулата при речната врата.