Роберт Хюлик - Загадката на лабиринта

Тя избута докрай подвижната врата и слезе в банята. До една каца бе поставено малко ведро, в ъгъла се виждаха двата котела, със студена и топла вода. Големият прозорец бе облепен с матова хартия. Слънчевата светлина хвърляше върху него сенки от градината и целият прозорец напомняше рисунка на бамбукови листа, полюшвани от вятъра. Черна Орхидея вдигна капака на котела с топлата вода и установи, че е загрята точно колкото трябва. На повърхността плаваха ароматни треви. Тя свали набързо дрехите си и сипа няколко ведра топла вода в дървената вана. Тъкмо изливаше и ведро студена, за да я разхлади, когато чу шум зад гърба си. Подскочи от изненада и се обърна. На прага стоеше госпожа Ли, облегната на бастунчето си.

— Не се притеснявай, мила, аз съм. Установих, че и на мен ми се иска малко да дремна. Чудесно, че си се сетила да влезеш в банята, ще спиш като къпана!

Докато говореше, очите й по много особен начин оглеждаха девойката. Черна Орхидея изведнъж се изплаши. Наведе се бързо, за да вдигне дрехите си. Но госпожа Ли беше по-бърза. Направи крачка напред и рязко дръпна дрехите от ръцете й.

— Нали искаше да се къпеш? — с остър глас извика тя.

Черна Орхидея започна смутено да се извинява. Но госпожа Ли я притегли изведнъж към себе си и прошепна в ухото й:

— Няма защо да се криеш, мила. Толкова си красива!

Вълна от отвращение се надигна в девойката. Тя с всичка сила отблъсна тази жена, която я плашеше. Госпожа Ли политна, но успя да запази равновесие. В очите й сега гореше зъл пламък, лицето й бе разкривено от гняв. Тя замахна и удари през бедрото загубилата ума и дума Черна Орхидея. Болката накара девойката да забрави за уплахата. Тя посегна да грабне ведрото и да го хвърли в лицето на госпожа Ли. Но бастунчето я изпревари и се стовари върху хълбока й. Клетото момиче изпищя от болка и скочи встрани. Госпожа Ли се разкикоти подигравателно:

— Не се опитвай да правиш номерца, мила! Този бастун може не само да удря, а и да мушка. По-непокорна си от сестра си Бяла Орхидея, но скоро и ти ще омекнеш.

В мига, когато чу името на сестра си, Черна Орхидея забрави за болката.

— Къде е сестра ми? — извика тя.

— Искаш ли да я видиш? — попита госпожа Ли, злобно захилена.

И без да дочака отговора на жертвата си, забърза към стаята. Черна Орхидея стоеше, вкаменяла от ужас, заслушана в стъпките на госпожа Ли зад подвижната врата. После художничката я издърпа докрай с лявата ръка, стиснала в дясната дълъг остър нож.

— Гледай! — тържествуващо извика злодейката, сочейки с пръст към тоалетката.

Черна Орхидея изкрещя неистово. Пред огледалото бе поставена главата на нейната мила сестра Бяла Орхидея. Госпожа Ли слезе чевръсто по стъпалата в банята, прокарвайки пръст по острието на ножа.

— Ако не ме искаш, празноглава малка никаквице — изсъска тя, — и ти ще я последваш!

Черна Орхидея се обърна към прозореца и закрещя колкото сила имаше. Хвърли се напред, за да издъни прозореца, но върху него се очерта гигантска черна сянка. Тя се дръпна сепнато. В следващия миг прозорецът се разхвърча на трески и в банята влетя един великан. Той светкавично огледа двете жени и скочи към госпожа Ли. Избягна на сантиметър ножа, с който тя замахна, сграбчи китката й и я изви. Ножът иззвънтя на пода. В следващия миг ръцете на убийцата бяха завързани на гърба й.

— Ма Жун, тя е убила сестра ми! — извика Черна Орхидея.

— Обличай се, малка безсрамнице! — избоботи той. — Отдавна ми е известно това.

Черна Орхидея почувства, че цялата се изчервява. Побърза да се облече, докато Ма Жун мъкнеше госпожа Ли към спалнята. Когато и тя отиде там, престъпницата лежеше на кревата със завързани крака. Ма Жун постави главата на Бяла Орхидея в една кошница и извика:

— Тичай да отвориш вратата! Стражниците всеки момент ще пристигнат. Аз ги изпреварих на кон…

— Ти пък откога започна да ми заповядваш, грубиянино! — сопна му се девойката.

Ма Жун прихна да се смее и Черна Орхидея изтича обидена от стаята.

Привечер съдията Ди правеше със своите помощници разбор на събитията от деня, когато в кабинета влезе У и се поклони пред съдията.

— Тялото на Бяла Орхидея е положено в караулното заедно с главата. Поръчах ковчег.

— Как е нашият приятел Фън? — попита съдията.

— Като че ли дори малко се успокои сега, когато поне неизвестността приключи, ваше превъзходителство. Черна Орхидея е с него — и художникът се поклони, след което излезе.

— Май е поразредил дозите нашият художник — каза съдията. — Поукротил се е сякаш.