Роберт Хюлик - Загадката на лабиринта

Къщата се оказа в квартал на замогнали се търговци. Сърцатото девойче бе изминало половината от улицата, когато зърна на оградата на една кокетна къща табела с името на госпожа Ли. Не можа да устои на изкушението и почука на лакираната черна врата. Никой не отговори. Това разпали любопитството на Черна Орхидея и тя реши на всяка цена да проникне вътре. Потропа наново с всички сили и залепи ухо за вратата. Дочу тихи стъпки. Когато вдигна ръка, за да почука трети път, вратата се отвори. Показа се жена в зряла възраст, просто облечена. Подпираше се на бастунче със сребърна дръжка. Тя изгледа посетителката от главата до петите и попита с леден глас:

— Защо чукаш на вратата ми, младо момиче?

По осанката й Черна Орхидея разбра, че това е самата госпожа Ли. Поклони се дълбоко и каза почтително:

— Казвам се Черна Орхидея. Дъщеря съм на ковача Фън. Търся си учител по рисуване, който да насочва несръчната ми ръка, и един продавач на хартия ме упъти към вас. Моля да ме извините за дързостта да ви обезпокоя, независимо от неговото предупреждение, че вече не вземате ученици.

Госпожа Ли я погледна замислено изпод вежди. После се усмихна и каза:

— Точно така, моето дете. Но щом си си направила труда да дойдеш, влез поне да изпиеш чаша чай.

Черна Орхидея се поклони отново и тръгна след дамата, която пресече куцукайки една грижливо поддържана градинка и влезе в приемната на дома. Госпожа Ли тръгна да донесе вода за чая, а момичето се огледа с възхищение наоколо. Стаята не беше голяма, но много чиста и обзаведена с вкус. Пейката, на която седеше върху копринени възглавници с везмо, бе от розово дърво, също както резбованите столове и елегантните масички за чай. Синкав дим се издигаше от бронзова кадилница за благовония, поставена на висока стойка до стената в дъното. Над нея висеше свитък с изобразени цветя и птици, прозорецът бе подлепен с чиста бяла хартия.

Госпожа Ли се появи скоро с меден съд в ръката. Тя наля кипяща вода в изящен порцеланов чайник и се разположи на другия край на пейката. Докато отпиваха уханната течност, двете жени си размениха обичайните любезности. Въпреки лекия си недъг госпожа Ли сигурно е била хубава на младини, помисли си Черна Орхидея. Лицето й бе с правилни черти, малко плътни наистина, а дебелите вежди й придаваха някак мъжки вид. Изглежда, й беше приятно да си говори с младото момиче и Черна Орхидея се почувства поласкана. Дъщерята на Фън се учуди, че не вижда прислужници, и домакинята побърза да обясни:

— Домът ми не е голям и държа само една възрастна жена, която ми помага за тежката работа. А и не обичам наоколо да се въртят много хора. Преди няколко дни старата ми прислужничка се разболя и я пратих у дома й при нейния съпруг, уличен търговец. Къщата им е наблизо, на ъгъла. Мъжът също идва от време на време да се грижи за градината.

Черна Орхидея се извини отново за натрапеното си посещение, особено неподходящо сега, при отсъствието на прислужничката, и стана да си ходи. Но госпожа Ли я зауговаря да остане, обясни, че много се радвала да си побъбри с някого, и побърза да напълни отново чашите с чай.

След малко тя покани гостенката да разгледа къщата. Въведе я в една стая с огромна, лакирана в червено маса, запълнила почти цялото помещение. На стената имаше полици, отрупани с малки гърненца, от които стърчаха всевъзможни четки, както и съдове с бои. На пода стоеше голяма порцеланова купа с рула копринена хартия, прозорецът гледаше към градинка с разцъфтели храсти. Госпожа Ли покани Черна Орхидея да седне на едно столче до масата и започна да развива пред нея свитък след свитък. Момичето бе много поласкано от това внимание. Колкото и малко да разбираше от живопис, не можеше да не оцени, че госпожа Ли е талантлива художничка.

Гостоприемството на домакинята започна да притеснява дъщерята на Фън. Дали да не издаде истинската цел на посещението си и да разкрие, че е дошла по нареждане от съдилището? Но не знаеше как би погледнал съдията на такава стъпка, и реши да продължи да играе ролята си, като се измъкне при първия удобен случай. Докато госпожа Ли навиваше свитъците, Черна Орхидея се изправи и хвърли един поглед през прозореца. Забеляза няколко стъпкани цветя и ги посочи на домакинята.

— Онези дръвници от съдилището ги изпогазиха, докато претърсваха квартала! — изсъска госпожа Ли.

Такава омраза звучеше в гласа й, че Черна Орхидея изненадано се обърна и я изгледа с учудване. Но лицето на госпожата не бе променило ни най-малко ведрото си изражение. Дъщерята на Фън се поклони и започна учтиво да си взема довиждане, когато домакинята направи няколко крачки към прозореца и погледна към слънцето.