Роберт Хюлик - С гвоздей в черепа

— Чудя се как успява да запази доброто си настроение — забеляза Тао Ган, — след като има осем жени на главата си!

— Е — снизходително каза съдията, — знаете, че той няма деца. Сигурно му е много мъчно, че не може да се сдобие със син, който да продължи рода му. Той е атлетичен мъж, но не смятам, че държи целия този харем само за развлечение.

— Чу Даюан е много заможен — философски каза Хун, — но има неща, които не могат да се купят дори с неговото богатство! — След малко добави: — Страхувам се, че след заминаването на всичките ви жени и деца Ваша Милост ще се чувствува доста самотен през следващите дни!

— С това убийство, което съдът трябва да разследва — отвърна съдията, — и без туй едва ли щях да имам много време за семейството си. Докато жените ми ги няма, ще се храня и ще спя в кабинета. Не забравяй да кажеш това на началника на прислугата, Хун!

Ди погледна през прозорчето и видя черния силует на Кулата на барабана, очертан на фона на звездното зимно небе.

— Скоро ще стигнем! — каза той.

Носачите спряха пред величествена порта. Високите й, лакирани в чернено крила се отвориха и един много висок и здрав мъж, загърнат в скъп черен кожух, се приближи й помогна на съдията да слезе от паланкина. Той имаше широко, румено лице и грижливо подстригана черна брада.

След като Чу Даюан поздрави съдията с добре дошъл, двама други мъже направиха поклоните си. Ди с тревога разпозна слабото лице и треперещата сива козя брадичка на майстор Ляо. Не се съмняваше, че по време на вечерята Ляо непременно ще го запита докъде е стигнал съдът в издирването на дъщеря му. Младият човек до майстор Ляо беше Ю Кан, секретарят на Чу. Като видя пребледнялото му, нервно лице, съдията разбра, че и той ще поиска да узнае има ли новини за годеницата му.

Тревогата на съдията нарасна още повече, когато Чу, вместо да ги въведе в голямата приемна зала, ги поведе към една открита тераса в южното крило.

— Бях решил — гръмогласно каза Чу Даюан да предложа на Ваша Милост вечеря в залата, но, виждате ли, ние тук сме прости северняшки провинциалисти и нашата кухня съвсем не може да се сравнява с домашната кухня на Ваша Милост! Помислих си, че Ваша Милост ще предпочете една истинска ловна вечеря на открито. Печено месо и селска ракия — просто провинциално меню, но не съвсем безвкусно, надявам се!

Съдията отговори учтиво, но тайно си помисли, че тази идея на домакина е крайно неуместна. Вятърът бе стихнал и цялата тераса бе обградена с високи плъстени паравани, но все пак беше много студено. Ди трепереше, болеше го гърлото. Помисли си, че навярно е настинал зле тази сутрин в къщата на Пан и че би се зарадвал много повече на една приятна вечеря в топлата зала.

На терасата бяха запалени множество фенери, чиито потрепващи пламъчета осветяваха големия квадрат, образуван от четирите маси — дебели дървени плоскости, закрепени на магарета. По средата бе поставен грамаден мангал, пълен с горящи въглени. Около мангала бяха застанали трима слуги, които препичаха късове месо на дълги железни шишове.

Чу Даюан настани съдията в един походен стол начело на масата, между себе си и майстор Ляо. Хун и Тао Ган бяха настанени на масата отдясно, заедно със секретаря на Чу, Ю Кан. Срещу тях седнаха двама възрастни мъже, които Чу представи като водачи на гилдиите на винопроизводителите и търговците на хартия. Ма Жун и Цяо Тай седнаха на масата срещу съдията заедно с учителя по бокс Лан Таокуй.

Съдията разглеждаше с интерес прославения майстор на боя, шампион на северните провинции. Лицето и главата му бяха гладко обръснати и блестяха на светлината. Той бе обръснал косата си, за да не може да бъде сграбчен за нея по време на схватките. От Ма Жун и Цяо Тай съдията бе чул, че Лан се е посветил изцяло на изкуството си, никога не се е женил и води напълно аскетичен живот 3 3 Учителят Лан Таокуй е типичен представител на традиционната китайска школа за бойно изкуство, пренесена по-късно от китайски бежанци в Япония и доразвита там в известната японска система за самоотбрана, наречена „джудо“ или „жиужицу“. Китайското бойно изкуство целяло по-скоро физическото и нравствено усъвършенстване на личността, отколкото победата над противника. Б.пр. . Докато разменяше обичайните любезности с Чу, Ди със задоволство си мислеше, че Ма Жун и Цяо Тай сигурно са много щастливи от завързаното в Бейджоу приятелство с такива сродни души като Чу Даюан и Лан Таокуй.

Чу вдигна тост в чест на съдията и Ди трябваше да отвърне със същото, макар че лютото питие пареше болното му гърло. После Чу се заинтересува за убийството и съдията разказа накратко за случилото се, като в паузите си вземаше от печеното месо. Тлъстината предизвика спазми в стомаха му. Опита се да си гребне от зеленчуците, но му беше трудно да борави с пръчиците за хранене с ръкавици, както правеха другите. Свали нетърпеливо ръкавиците, но сега пък пръстите му премръзнаха и му стана още по-трудно да се храни.