Роберт Хюлик - С гвоздей в черепа

— Аз не обичам много това силно питие и тъй като учителят Лан изобщо не пие, през повечето време разговарях с него. Но това не ми пречеше да наблюдавам какво става около масата. Трябва да ви кажа, Ваша Милост, че това беше просто една приятна приятелска вечеря.

Съдията не каза нищо и Тао Ган продължи:

— Но учителят Лан ми съобщи интересни неща. Като стана дума за убийството, той каза, че Йе Пин е един стар дърдорко, но иначе не е лош човек. Йе Тай обаче според него е подъл мошеник.

— Защо мисли така? — бързо запита съдията.

— Преди няколко години — отговори Тао Ган — Лан му преподавал уроци по бойно изкуство, но само за няколко седмици. После отказал да продължи обучението, защото Йе Тай искал да усвои само няколко опасни и коварни удара и изобщо не се интересувал от духовната основа на спорта. Лан каза, че Йе Тай е извънредно силен физически, поради подлия си характер никога няма да стане добър боец.

— Тези сведения са много ценни — рече съдията. — Каза ли ти нещо друго?

— Не — отговори Тао Ган, — но ми показа фигурите, които подрежда със седемте картончета.

— Седемте картончета ли? — учуди се съдията. — Та те са само една детска игра! Спомням си, че съм играл с тях като дете. Нали става въпрос за оня картонен квадрат, разделен на седем парчета, с помощта на които могат да се образуват най-различни фигури?

— Да — засмя се Ма Жун, — това е странното любимо занимание на нашия приятел Лан! Той твърди, че седемте картончета са нещо много повече от детска игра. Казва, че те учат човека да вниква в главните особености на всичко, което вижда, карат го да съсредоточава мислите си!

— С тези картончета той може да изобрази практически всичко, което му кажете — рече Тао Ган. — И при това много бързо! — Той извади от широкия си ръкав седем картонени парчета, сложи ги на масата и ги подреди така, че да образуват квадрат. Обърна се към съдията и каза: — Ето как се нарязва картонът:

Тао Ган разбърка картончетата и продължи:

— Най-напред му казах, да изобрази Кулата на барабана и той ги подреди така:

— Тъй като първото ми желание не го затрудни, поисках да подреди картончетата във формата на бягащ кон. Това също му се удаде веднага:

— Тогава му казах, да изобрази обвиняем, коленичил в трибунала, и той направи това:

— Амбицирах се — продължи Тао Ган — и го накарах да изобрази пиян стражник, после танцуващо момиче, но той пак успя!

— Тогава — заключи Тао Ган — се предадох!

Съдията се разсмя заедно с всички останали, после каза:

— Колкото до странното ми усещане, че снощи нещо не е било наред, след като никой от вас не е забелязал нищо подозрително, трябва да приема, че това усещане се е дължало на неразположението ми. Между другото резиденцията на Чу Даюан е извънредно голяма. Едва не се загубих из тъмните коридори!

— Фамилията Чу — отбеляза Тао Ган — живее в тази резиденция от кой знае колко поколения! Тези големи стари къщи понякога са и малко зловещи.

— И все пак къщата на Чу едва ли е достатъчно голяма, като се имат предвид всичките му жени и наложници! — ухили се Ма Жун.

— Чу е добър момък! — припряно каза Цяо Тай. — Първокласен ловец и опитен управител — строг, но справедлив. Неговите арендатори са твърде привързани към него, а това говори много! Те всички са загрижени, че той все още няма син.

— Докато се опитва да се сдобие с наследник, сигурно не прекарва времето си чак толкова зле! — каза Ма Жун, като намигна многозначително.

Забравих да кажа — прекъсна го Тао Ган, — че секретарят на Чу, оня младеж Ю Кан, наистина изглежда много изнервен. Като му заговори човек, гледа като стреснат, сякаш вижда дух! Имам чувството, че и той мисли също като нас, а именно че годеницата му е забягнала с друг мъж!

Съдията поклати глава и каза:

— Ще трябва да разпитаме младежа, преди разсъдъкът му окончателно да се е помрачил. Що се отнася до госпожица Ляо Лиенфан, баща й се опитва с такова старание да ни убеди в безупречното й поведение, като че ли иска да убеди и самия себе си! Няма да е лошо да идеш в къщата на Ляо още днес следобед, Тао Ган, и да се опиташ да събереш малко повече сведения за обитателите й. Същевременно можеш да разпиташ и за братята Йе и да провериш какво точно е казал за тях учителят Лан. Но не отивай направо при тях, няма смисъл да ги сплашваме. Просто разпитай съседите наоколо.

Отекнаха три удара на бронзовия гонг. Съдията стана, за да постави съдийската си мантия и шапката. Очевидно новината за задържането на Пан Фън вече се беше пръснала навред, защото съдебната зала бе претъпкана.