Роберт Хюлик - С гвоздей в черепа

— Добави въглища в мангала!

Ма Жун се зае да подсили огъня, а останалите насядаха. Известно време съдията само поглаждаше бавно дългите си бакенбарди, без да каже дума. Когато Ма Жун седна при другите, Тао Ган се обади:

— Без съмнение това убийство ще ни изправи пред някои сериозни затруднения!

— Виждам само едно — изръмжа Ма Жун, — и то е да пипнем в ръцете си онова чудовище Пан Фън! Да заколи жена си по такъв начин! А при това жената си я бива!

Вглъбен в мислите си, съдията не го чу. Изведнъж той възкликна ядосано:

— Но това е невъзможно! — Стана енергично, заразхожда се из кабинета и продължи: — Намираме съблечен труп на жена, а от дрехите и обувките й няма следа! Била е вързана, измъчвана и обезглавена, а няма признаци да се е съпротивлявала! Съпругът й, заподозрян в убийство, внимателно е прибрал отрязаната глава и всички дрехи, разтребил е стаята и е избягал, а не е взел скъпите накити на жена си, нито среброто от чекмеджето — представяте ли си?! Е, какво ще кажете сега за всичко това?

Хун отбеляза:

— Човек би помислил, Ваша Милост, че е замесено и трето лице!

Съдията спря да се разхожда, върна се на стола зад писалището и отправи настойчив поглед към помощниците си. Цяо Тай поклати глава и рече:

— Понякога дори на такъв силен мъж, какъвто е палачът, въоръжен с огромен меч, му е трудно да отсече главата на престъпника. А ние чухме, че Пан Фън е слаботелесен, възрастен мъж. Как е могъл да отсече главата на жена си?

— Възможно е — каза Тао Ган — Пан да е заварил убиеца в къщата. Уплашил се е толкова много, че е побягнал като заек и е зарязал всичкото си богатство.

Съдията бавно поглади брадата си и рече:

— В това, което казваш, има здрав смисъл. Но, така или иначе, трябва да намерим този Пан колкото е възможно по-скоро!

— И да го намерим жив! — добави многозначително Тао Ган. — Ако предположенията ми са верни, сега убиецът трябва да е по петите му.

Изведнъж вратата се отвори и като тътреше краката си, в кабинета влезе мършав, стар мъж. Това беше домашният иконом на съдията. Ди го изгледа учудено.

— Какво те води насам? — попита го той.

— Ваша Милост — каза старият иконом, — пристигна конен пратеник от Тайюан. Първата ви жена иска да знае можете ли да й отделите малко време.

Съдията стана и каза на помощниците си:

— Нека се срещнем отново тук към свечеряване Ще отидем заедно на вечерята у Чу Даюан.

Той кимна отсечено с глава и излезе от кабинета. Икономът тръгна след него.

Малко след като се стъмни, шестима стражници вече чакаха на двора със запалени фенери от плътен пергамент. Като ги видя как тропат с крака, за да се стоплят, началникът им се ухили и каза:

— Не се плашете от студа, момчета! Нали знаете колко е щедър почитаемият Чу Даюан — той ще се погрижи да нахранят всички ни добре в кухнята му!

— А обикновено не скъпи и виното си — весело добави един млад стражник.

След това всички застанаха мирно. На вратата се появи съдията, следван от четиримата си помощници.

Началникът на стражниците даде команда на носачите. Съдията се качи в паланкина заедно е Хун и Тао Ган. Конярят доведе конете на Ма Жун и Цяо Тай, който каза:

— По пътя ще вземем учителя Лан Таокуй, Ваша Милост!

Съдията кимна и носачите потеглиха с бързи крачки. Като се облегна на възглавниците, Ди кача:

— Вестоносецът на Тайюан дойде с тревожни новини. Първата ми жена трябва да тръгне на път утре сутринта, защото майка й е тежко болна. Втората и Третата ми жена ще я придружат, децата също. По това време на годината пътуването няма да бъде леко, но какво да се прави! Старата дама е на повече от седемдесет години и жена ми е много обезпокоена.

Хун и Тао Ган изразиха съчувствието си. Съдията им поблагодари и продължи:

— Лошо се получи, че трябва да отида на вечерята у Чу Даюан. Пазачите са докарали в трибунала три закрити каруци за превозване на семейството ми. Би трябвало да остана, за да ръководя опаковането и товаренето на багажа. Но тук Чу е виден гражданин, не бива да уронвам престижа му, като откажа да отида на вечерята в последния момент.

Хун кимна с глава и рече:

— Ма Жун ми каза, че Чу е направил приготовления за чудесно угощение в главната зала на резиденцията си. Той е веселяк. Ма Жун и Цяо Тай са много доволни от ловните излети, които им организира, а да не говорим за запоите!