Роберт Хюлик - Манастирът на призраците

Съдията се обърна тихо към актрисата.

— Веднага след като заспи, изгонете това момче вън и разтрийте леко тялото на момичето с този мехлем.

На вратата се почука. Появи се Кан Идъ в мъжки дрехи.

— Изведох мечката навън да се пораздвижи малко — каза той. — Какъв е този шум?

— Нямам време да ви обяснявам — отговори съдията троснато. — Попитайте госпожица Дин.

Тя го гледаше, широко отворила очи.

— Но… Вие сте мъж! — задавено изрече тя.

— Това ще ви помогне да разрешите проблема си — отбеляза съдията.

Без да забелязва поета и лежащото върху леглото тяло, Кан Идъ се хвърли към младата жена. Когато съдията излизаше от стаята, той вече я държеше в прегръдките си.

— По-добре ще е да си подам оставката като магистрат и да стана професионален сватовник — измърмори съдията Ди, като излизаше в коридора. — Събрах две млади двойки, а съм неспособен да заловя опасен престъпник! Да отидем в твоята стая, Тао Ган, трябва бързо да открием начин да хванем този мизерник.

— Съжалявам, че не погледнах горкото момиче, когато минавахме през галерията, Ваше превъзходителство — каза помощникът. — Ако бях видял кръвта…

— Не се притеснявай, точно това ти прави чест. Нека оставим на нашия приятел Ма Жун разглеждането на голите жени!

Щом стигнаха в малката стая на Тао Ган, той веднага се зае да приготвя чай. Съдията изпи една чаша, въздъхна и каза:

— Значи, когато капакът на прозореца се отвори, аз съм видял статуя от Галерията на ужасите в ръцете на Мо Модъ. Ето ти една разрешена загадка. Поне донякъде, понеже не ми е ясно как съм успял да видя тази сцена през несъществуващ прозорец! Но да оставим засега този проблем и да поумуваме над конкретните факти, които току-що научихме. Госпожа Бао е била сводница на Мо Модъ, а Истинска Мъдрост е бил намесен в долните им интриги. Изглежда Мо отпреди е бил намислил да постави госпожица Кан в Галерията на ужасите. Изнесъл е дървената статуя преди нашето идване, вероятно също още тогава е забил и скобите в стената. Но каква дързост се изисква, за да продължи спокойно гнусното си дело под носа ни! — Съдията гневно задърпа брадата си. — Когато госпожа Бао е съобщила на Истинска Мъдрост и на Мо Модъ за колебанията на Бяла Роза, престъпниците са се разбързали. Ако бях изказал желание преди заминаването си да се срещна с младото момиче, несъмнено щяха да ми кажат, че се е оттеглила в забранената за посетители част. Разчитали са адските мъчения да убият желанието й да ги предаде и по някакъв начин щяха да обяснят решението й на Дзун Ли и на госпожица Оуян. Още не ми идва на устата да кажа Кан Идъ! Впрочем обезчестената и омърсена клетница едва ли би поискала да се види с брат си или с поета. Отвратителни злодеи!

Съдията свъси гъстите си вежди. Тао Ган го слушаше, навивайки космите на брадавицата си. Нямаше човешка извратеност, която да го изкара от равновесие. Съдията продължи:

— Истинска Мъдрост избегна земното правосъдие, но Мо Модъ ще плати и за двамата! Всъщност той е главният злодей. Преподобният отец беше страхливец и не би бил в състояние сам да ръководи начинанието. Ще отида да събудя учителя Сюн. Ще събера монасите и Кан Идъ с Дзун Ли ще ги огледат един по един. Ако Мо Модъ не е сред тях, ще претърсим целия манастир нещо, което горя от желание да направя, откакто съм пристигнал тук.

Този план като че ли не очарова Тао Ган:

— Ако заповядате всички монаси да се съберат — каза той. — Мо Модъ ще разбере, че сме по петите му и ще побърза да офейка. Само небето знае колко изхода има в тази дяволска постройка, а когато хитрецът се измъкне в планината, иди, че го гони! Друго щеше да е, разбира се, ако с нас бяха Ма Жун, Цяо Тай и още двайсетина стражници. Но само ние двамата… — той не довърши.

Съдията трябваше да признае, че забележката му е справедлива:

— Но какво да правим тогава? — той машинално взе една пръчица за ядене и се опита да задържи в равновесие малка чинийка върху връхчето й от слонова кост.

— Жалко, че нямаме план на манастира — поде Тао Ган. — Ако имахме, можехме да го разучим и да разберем къде точно се намира стаята, в която са отвели Бяла Роза. Вероятно не е далеч от мястото, където негово превъзходителство е зърнал Мо Модъ със статуята с отрязаната ръка. Тогава бихме могли да измерим дебелината на зида.

— Учителят Сюн ми показа някакъв схематичен план — съдията говореше, без да откъсва очи от чинийката, тя почти бе успяла да застане в равновесно положение. — Горе-долу се ориентирах, но нямаше, разбира се, никакви подробности.