Роберт Хюлик - Манастирът на призраците

Актрисата му подаде чашата с разтвореното приспивателно. По знак на съдията тя повдигна главата на момичето, което веднага кихна. Съдията наля лекарството в устата й и седна на ръба на леглото. Бяла Роза отвори очи и се вгледа с учудване в лицето му.

— Извикайте Тао Ган и Дзун Ли — нареди съдията на госпожица Дин. — Тя ще говори и искам двамата да присъстват като свидетели.

— Състоянието й не е тревожно, нали? — попита обезпокоена актрисата.

— Не много — той я потупа по рамото и се усмихна. — Вие се справихте чудесно със задачата, момичето ми. Хайде сега, повикайте онези двамата!

Тя се върна, придружена от двамата мъже, и съдията се обърна грижовно към Бяла Роза:

— Вече няма от какво да се страхувате, дете мое. След малко хубаво ще си починете и всичко ще бъде забравено.

Втренченият поглед на момичето го разтревожи.

— Говорете й — нареди той на Дзун Ли. Поетът се наведе над нея и прошепна името й.

Бяла Роза като че ли го чу, повдигна очи и с едва доловим глас запита:

— Какво се случи. О… спомням си! Това кошмарен сън ли беше?

Съдията направи знак на Дзун Ли да не отговаря. Младият мъж коленичи до леглото и като взе ръката на приятелката си в своята, нежно загали пръстите й, докато съдията отвърна с успокояващ глас.

— Всичко свърши, скъпо дете… наистина свърши.

— Но аз все още ги виждам! — извика тя. — Онези страшни лица!

— Разкажете ми… — окуражи я съдията. — Знаете как е с лошите сънища, когато човек ги разкаже, те избледняват и загубват злокобната си сила. Кой ви отведе в онази галерия?

Бяла Роза въздъхна дълбоко. Забила поглед в завесите на леглото, тя започна бавно:

— Когато представлението завърши, бях много развълнувана. Аз съм сестрата на Кан Идъ, ние винаги много сме се обичали и бях много изплашена след ужасяващите номера на човека с меча! Веднага след като излязохме от залата, аз съчиних някакъв претекст, вече не си спомням какъв, и се разделих с госпожа Бао. Отидох при брат си зад кулисите. Казах му, че съм много притеснена и че бих желала да поговорим насаме. Той предложи да се кача в стаята му, като се представя за него. Може би знаете, че беше преоблечен като жена?

Тя погледна въпросително съдията.

— Да, в течение съм — каза той. — Но когато ни напуснахте в коридора, къде отидохте?

— След завоя връхлетях на госпожа Бао. Тя беше побесняла и ми направи ужасна сцена, после насила ме довлече в стаята ни. Там започна да ми се извинява, като ми обясни, че била отговорна за мен и не можела да ми позволи да посещавам някаква актриса със съмнително име. Аз много се възмутих и намерих смелост да й заявя, че не съм уверена в религиозната си предопределеност, като добавих, че бих искала да обсъдя този въпрос с госпожица Оуян, с която се познавам още от столицата. Госпожа Бао прие това доста спокойно. Отговори ми, че съм свободна да взема каквото искам решение, но че монасите били започнали приготовленията за посвещаването ми и че трябва незабавно да ги уведоми. Когато се върна, ми съобщи, че преподобният игумен желае да ме види.

Обръщайки очи към Дзун Ли, тя продължи:

— Госпожа Бао ме отведе в храма и от там поехме по дясното стълбище. След като се изкачихме и слязохме по безброй стъпала, се озовахме в нещо като гардеробна. Госпожа Бао ме накара да облека някаква монашеска дреха, като ми каза, че тя е по-подходяща за срещата ми със игумена. Веднага разбрах, че искат да ме накарат насила да се подчиня и твърдо отказах. Госпожа Бао се разгневи страхотно. Просто не можех да я позная. Нарече ме с думи, които никога не ще се осмеля да повторя, разкъса дрехите ми и ме избута, чисто гола, в съседната стая. Толкова бях потресена, че нямах сили да се съпротивлявам.

Тя погледна покрусено съдията и той побърза да й налее още чай. Щом го изпи, девойката продължи с глух глас.

— Намирах се в някаква разкошна спалня. До стената в дъното имаше огромно легло със завеси от жълт брокат и някакъв приглушен глас ме извика: „Ела, съпруго моя, настъпи за теб часът да получиш истинско небесно посвещение.“ Тогава разбрах, че съм попаднала в клопка и на всяка цена трябва да се измъкна. Спуснах се към вратата, но госпожа Бао скочи върху мен и завърза ръцете ми на гърба. Затегли ме за косите и се опита да ме завлече до леглото. Аз я ритах и виках за помощ с цяло гърло. „Оставете я — каза гласът, — искам очите ми да се порадват на безсилната красота“. Госпожа Бао ме накара да коленича и отстъпи назад. От леглото се разнесе зловещ кикот. Толкова страшно беше, че без да ща, избухнах в плач. „Така е по-добре — каза госпожа Бао. — Сега ще бъдеш послушно малко момиче и ще правиш каквото ти се нареди“. Отговорих й, че предпочитам да умра. „Да донеса ли камшика?“ — попита тя. „Не — отвърна гласът, — жалко ще е да повредим тази толкова хубава кожа. Тя просто има нужда от малко време, за да размисли. Приспете я“. Госпожа Бао се приближи до мен и ме удари силно с юмрук по слепоочието. Припаднах.