Роберт Хюлик - Манастирът на призраците

Дзун Ли коленичи до нея и започна да я гали по страните, шепнейки нежни думи. Бяла Роза не ги чуваше, беше в безсъзнание.

Съдията и Тао Ган изтръгнаха копията на два страховити зелени демона и ги поставиха на земята. Тао Ган съблече горната си дреха и я уви около дръжките на копията, така че да се получи носилка. Когато младото момиче бе настанено върху нея, той направи знак на Дзун Ли и двамата внимателно повдигнаха импровизираната носилка.

— Отнесете я в стаята на госпожица Дин — нареди съдията.

Съдията Ди трябваше доста дълго да тропа, преди госпожица Дин, само в лека нощница, да отвори вратата.

— И мой съпруг да бяхте, едва ли щяхте така да нахълтвате в стаята ми! — иронично възкликна тя, взирайки се в съдията Ди с подути от съня очи.

— Направете ни път! — сряза я той. Актрисата се дръпна и се вцепени, когато видя двамата мъже, понесли безжизнената Бяла Роза.

— Разпалете жарта в мангала, за да затоплим стаята — нареди съдията, докато поставяше момичето на леглото. — После пригответе пълен чайник чай и дайте на госпожица Бао да изпие няколко чаши. Не знам колко време е лежала гола в ледено помещение и има опасност да хване тежка пневмония. Ще махнете боята от тялото й с навлажнена в топла вода кърпа. Бъдете внимателна, раната на гърдите е повърхностна, но тези на ръцете и краката са може би по-сериозни. И друго, като човек, който се занимава с акробатика, вероятно знаете как да се оправяте с изкълчени крайници и разместени прешлени, нали?

Госпожица Дин кимна утвърдително.

— Добре, тогава вижте дали гръбначният й стълб не е пострадал. Аз ще отида да потърся необходимите лекарства. През това време тези двама мъже ще пазят пред вратата ви.

Без да задава въпроси, актрисата взе едно бамбуково ветрило и започна да вее над жаравата в мангала…

— Идете бързо да потърсите Кан — каза съдията на Тао Ган и Дзун Ли, като ги поведе навън. — Ако срещнете по пътя си Мо Модъ, хванете го… и без излишни нежности!

Той изкачи през едно стъпалата, които водеха до стаите му на третия етаж. Събуди прислугата и нахлу в спалнята. На потрепващата светлина на свещта различи трите си съпруги, сгушени заедно под бродираната завивка на голямото легло. Спяха кротко. Той се отправи безшумно към сандъчето с лекарства и разбърка цялото му съдържание, докато не намери пластирите и бурканчетата с мехлеми, от които се нуждаеше. Когато се обърна, Първата съпруга беше седнала в леглото и се взираше в него със замъглени от съня очи, като придръпваше на гърдите си краищата на нощницата. Съдията й се усмихна успокоително и побърза да излезе.

Едва бе стигнал до коридора на първия етаж, когато забеляза своите пратеници. Кан не бил в стаята си, съобщи Тао Ган, мечката също я нямало. От Мо Модъ нямаше и следа.

— Толкова по-зле — отговори съдията. — Сега върви при госпожа Бао и я доведи тук.

— Кое чудовище е измъчвало Бяла Роза? — попита Дзун Ли с разкривено от мъка и гняв лице.

— Скоро ще узнаем — отвърна съдията.

Тао Ган вече се връщаше.

— Вратата й е заключена — съобщи той. — Багажът й го няма. Останали са само дрехите на госпожа Бао. Никое от двете легла не е използвано тази нощ.

Съдията не каза нищо. С ръце на гърба, той закрачи напред-назад по коридора.

Така измина доста време, после госпожица Дин отвори вратата и направи знак на съдията да влезе.

— След малко ще ви повикам — каза той на двамата мъже, преди да влезе.

Пристъпи до леглото. Актрисата отметна завивката и вдигна свещта, за да му свети. Бяла Роза все още беше в безсъзнание, но устните й потрепнаха, когато съдията опипа дълбоките рани от металните скоби.

Той се изправи и извади малка кутийка от ръкава си.

— Разтворете съдържанието в чаша горещ чай — нареди той. — Това лекарство е и успокоително, и приспивателно.

Той продължи прегледа си. Момичето беше девствено и нямаше особени белези от насилие, с изключение на една синина върху лявото слепоочие. Сърцето биеше неравномерно, но като че ли нямаше вътрешни наранявания. Съдията внимателно намаза подкожните кръвоизливи с мехлем и ги покри с пластир. Остана много доволен, когато видя, че госпожица Дин е наложила раната на гърдите с яйчен белтък. След като покри момичето със завивката, той извади от малка кутийка щипка прах и го пъхна в ноздрите на Бяла Роза.