Роберт Хюлик - Манастирът на призраците

— Тук грешите, Ди — неодобрително забеляза Сюн Мин. — По това време на годината галерията не е отворена за посетители. Във всички случаи идеята беше много забавна, не смятате ли? И съм сигурен, че след една нощ, прекарана там, госпожицата щеше да е доста по-сговорчива. Трябва пак да изпробвам метода тия дни, въпреки че, уверявам ви, никак не е лесно да ги боядисваш с четка! Много сте съобразителен, Ди. Заключенията, които направихте от зениците на котката, никак не бяха глупави. Когато подсказах на Истинска Мъдрост как да се отърве от стария игумен, не помислих за това! Истинска Мъдрост, със съжаление го признавам, не беше човек със замах, жадуваше за пари и власт, но не притежаваше качествата, за да се добере до тези неоценими блага. Докато беше старши монах, толкова явно бъркаше в манастирската каса, че без моята намеса щяха да го спипат с ръка в торбата. След това вече нямаше как да ми откаже съдействие при задоволяване на моите дребни прищевки. Нефритово Огледало беше от друго тесто! За щастие, с годините умствените му способности отслабваха и когато забеляза, че с постулантките се случват странни неща, съмненията му се насочиха към Истинска Мъдрост. Представяте ли си, към този нещастник, който дори не знаеше как е направена една жена! Но все пак реших, че ще е по-разумно да се освободя от старчето. Моят съдружник се зае с тази операция… а после убедих главния игумен в столицата да го издигне на мястото на покойника!

Сюн Мин поспря за миг, приглади замислено гъстите си вежди и продължи:

— Но в последно време моето протеже започна прекалено да губи самообладание. Подмятанията на онзи нещастен поет много го тормозеха и той все ми повтаряше, че сред нас се бил промъкнал някакъв непознат монах, за да го шпионира. Монах с навъсено лице, когото, както твърдеше, вече бил срещал. Вероятно това е човекът, когото търсите, Ди! Разбира се, всичко това са глупости. Точно преди да дойдете, аз извиках в кабинета си горе Истинска Мъдрост и хубавичко го нахоках. Но голяма полза нямаше. Толкова се беше отчаял, че направи опит да ви убие. Не успя… и това много ме радва, Ди, повярвайте ми!

Съдията не отговори. Сякаш бе потънал в мислите си и едва след време заяви:

— Опасенията на Истинска Мъдрост във връзка с навъсения монах всъщност са били основателни. Знаете ли откъде е девойката Лю, която е починала тук вследствие на физическо изтощение?

— Физическо изтощение, казвате? Много забавно! Госпожица Лю беше хубаво здраво момиче, преливащо от енергия. Подвизавала се с банда разбойници и стражниците я спипали, когато крадяла кокошки в един чифлик. Моята безценната госпожа Бао освободи пиленцето, като пусна нещо на тъмничаря.

— Значи всичко съвпада. Както разбрах, истинското име на навъсения монах по всяка вероятност е Лю. Той е брат на момичето. Скитал, преоблечен като даоистки монах, и не за пръв път посещавал манастира „Утринни облаци“. След като със сигурност узнал, че сестра му е била убита тук, се появил под името Мо Модъ с намерение да открие убиеца. Преподобният отец е имал основание да се притеснява: Мо Модъ добре си служи с меча, а известно е, че за хората от такива банди отмъщението е въпрос на чест.

— Уф! — отегчено изпъшка учителят Сюн. — Игуменът не е вече сред живите и ние ще стоварим всичко на гърба му, така че вашият страховит сабльор да бъде удовлетворен. Но голямата грешка на Истинска Мъдрост бе, че в последния момент реши да ме предаде, за да отърве кожата си.

— Да — отбеляза съдията, — трябваше да се сетя, че Истинска Мъдрост не напусна доброволно този свят. Вие го блъснахте, нали?

— Така е — радостно потвърди даоистът. — Не може да не признаете, че действах много хладнокръвно в този случай! Искам да ви поздравя за последователността в заключенията, Ди. Аргументите ви бяха толкова убедителни, че накрая дори аз кажи-речи повярвах, че той се е самоубил! Много съжалявам, че не мога да ви поднеса чаша чай, но тук не разполагам с необходимото, въпреки че иначе стаичката е много удобна.

— Имахте ли други съучастници освен игумена и госпожа Бао?

— Не, разбира се! Опитът ви на магистрат би трябвало да ви е научил, че ако човек иска да запази нещо в тайна, не бива да го споделя с много хора.

— Предполагам, че сте убили госпожа Бао тук? — запита съдията, поглеждайки към окървавения сатър.

— Да. Когато видях, че госпожица Кан не е в галерията, бях принуден да взема предпазни мерки. Да убия женицата не беше никак трудно, но тя, както знаете, се отличаваше с толкова внушителен обем, че изпитвах сериозни опасения да остана с… останките й на ръце, ако ми позволите тази безвкусна игра на думи. Нарязах тялото на парчета и ги пуснах през този отдушник. На дъното на пропастта има дълбок процеп, в който никой не е успял да проникне, така че едва ли ще я търсят там! Все пак ми е жал за жената. Тя умееше да бъде полезна и благодарение на мен се ползваше с добро име в столицата. Но трябваше да изчезне, тъй като единствено нейните показания биха могли да бъдат използвани срещу мен в аферата Кан. — И добави с дружелюбна усмивка: — Не мислете, че ви се сърдя за малката, Ди! Нищо не може да се сравни с един интелектуален двубой с достоен противник. Вие вероятно сте превъзходен играч на шах. Утре трябва да изиграем една партия. Играете ли шах?