Роберт Хюлик - Манастирът на призраците

— Къде го откри? — попита той.

— Промъкна се тук няколко минути след като ваше превъзходителство се качи при учителя Сюн. Но е голям хитрец, наложи се доста да дебна, преди да успея да нахлузя въженцето около врата му. После трябваше само малко по-чевръсто да затегна възела и… хоп, господинът припадна като госпожица, а аз го опаковах здравата.

— Чудесно, сега можеш да го развържеш. Не е той нашият човек. Излъгах се за него и то от самото начало. Името му е Лю и заедно със сестра си е принадлежал към една разбойническа банда. От време на време поработва и за своя сметка, като актьор или просещ даоистки монах. Не е стока, но този път е влязъл в манастира с благородна цел — искал е да отмъсти за смъртта на сестра си. Щом го развържеш, ела при мен на площадката. Едвам си стоя на краката.

Като остави втрещения Тао Ган, съдията Ди се отпусна на една дървена пейка и опря глава в стената.

Щом помощникът му се върна, той го накара да седне до него и му разказа как е открил тайната стаичка и накратко предаде срещата си със Сюн Мин. Накрая каза:

— Трябва ли наистина да се упреквам, че ми беше нужно толкова време, за да разбера, че шлемът на непознатия всъщност е бил посребрената коса на учителя Сюн? Не мисля. Каква връзка би могла да съществува между известната личност с безупречна репутация и зловещите убийства, които разследвах? И все пак трябваше да се досетя, когато Истинска Мъдрост призна, че е участвал в непристойните забавления.

Тао Ган слушаше сащисан съдията.

— Не разбирам как може вината на игумена да докаже тази на Сюн Мин — рече накрая той.

— Трябваше да ми мине през ума, че няма начин един толкова начетен, толкова проницателен мъж като учителя Сюн да не се е досещал какво става в манастира. По време на краткия разговор с него, след смъртта на Истинска Мъдрост, той изтъкваше, че почти не напускал библиотеката си и стоял настрани от живота на братството. Това трябваше веднага да ми припомни, че Истинска Мъдрост твърдеше тъкмо обратното. Оттук и изводът, че даоистът лъже, че всъщност играе важна роля в цялата история и когато разбира, че игуменът ще го издаде, го бута в пропастта, за да му запуши завинаги устата. По-късно, когато пиехме чай с Дзун Ли, имах смътното усещане, че нещо не пасва, но ми просветна едва когато видях счупената чинийка!

Съдията въздъхна и като сподави прозявката си, продължи:

— Даоизмът е навлязъл твърде дълбоко в тайните на живота и смъртта. Но проникването в тези съкровени загадки може да доведе до пагубно високомерие и нерядко превръща посветените в безмилостни демони, а задълбочените им размисли за женския и мъжкия принцип често се израждат в извратени сексуални практики и ритуали. Дали човек е призван да узнае тайнството на живота и дали познаването на това тайнство го прави щастлив? Целият въпрос е там, Тао Ган! Даоизмът е много възвишена доктрина, той ни учи да отвръщаме не само на доброто с добро, но и на злото с добро. Опасявам се обаче, че е твърде рано, за да се приложи подобна програма. За момента това е само една мечта. Красива мечта… но мечта. Затова аз, Тао Ган, предпочитам да следвам учителя Конфуций, чиято практична мъдрост много повече отговаря на нашата човешка природа. Нека да отвръщаме на доброто с добро, но на злото да отвърнем със справедливост! Разбира се, глупаво е да се отрича съществуването на някои свръхестествени явления, макар в повечето случаи накрая да стигаме до някакво съвсем простичко обяснение. Да вземем онова, което ми се случи в началото на тази нощ. Когато пресичах коридора, където ти хвана Мо Модъ, дочух някой да произнася името ми: веднага си помислих за призраците на убитите на това място бунтовници и реших, че те известяват скорошната ми смърт. Малко по-късно видях Мо Модъ в склада: той току-що бе сменил военния сценичен костюм с расо и бе придружен от един възрастен монах. Сега си давам сметка, че двамата вероятно са разговаряли за мен и че благодарение на някакъв акустичен ефект думите им са стигнали до мен, в другия край на коридора.

— Съвършено вярно! — обади се един дрезгав глас. — Приятелят ми ме съветваше да ви уведомя за смъртта на сестра ми. Но аз не съм такъв наивник! Много добре зная, че чиновници като вас никога не вземат страната на бедните.

Съдията вдигна очи към застрашителния силует.

— Щяхте да постъпите по-добре, ако бяхте последвали съвета на вашия приятел — отвърна спокойно той. — Щяхте да спестите и на двама ни доста неприятности.