Роберт Хюлик - Манастирът на призраците

— Рядко. Любимата ми игра е доминото.

— Домино? — Сюн Мин изглеждаше разочарован. — Да, всеки с вкусовете си. А за госпожа Бао не се притеснявайте, много скоро ще намеря кой да продължи благочестивото й дело.

— Госпожа Бао действително беше важен свидетел — бавно изрече съдията и погледна замислено домакина си, като леко поглаждаше бакенбардите си. — Защо сте се погребали в този манастир? — попита той. — Някога живеехте в столицата.

Споменът за миналото накара Сюн Мин отново да се усмихне. Той потупа посребрените кичури, обграждащи едрата му глава, и отвърна:

— Когато бях удостоен с огромната чест да разяснявам даоисткото учение на негово величество, неколцина царедворци и придворни дами пожелаха да се запознаят по-подробно с известни тайни ритуали. Дъщерята на един придворен… много хубаво девойче… вложи много плам в обучението. За жалост това глупавичко дете почина, докато му давах частни уроци. Естествено работата беше потулена, но се наложи да напусна двореца. Този манастир ми се понрави и реших да продължа тук моите проучвания с младите момичета, които госпожа Бао ми водеше, за да тешат самотата ми. Работата с тях бе източник на голямо задоволство за мен, но те за съжаление също починаха, както ви е известно…

— Спомням си, че една от тях случайно била паднала от кулата. Вярно ли е това?

— Ни най-малко! Не е нужно да ви обяснявам, че момичето, за което става дума — казваше се Хуан, — бе удостоено с честта да бъде допуснато до специалната ми стая. Впрочем вие не сте виждали специалната ми стая, Ди! Трябва да я посетим, цялата е облечена с жълт брокат и направи неотразимо впечатление на госпожица Кан. Но ние говорехме за госпожица Хуан… Тя напусна стаята, в която сме в момента, по същия път както и госпожа Бао, само че доброволно. Бях я затворил тук, за да я накажа, вече не помня за какво, и реших да забравя за съществуването й един-два дни. И представете си, Ди, тази глупачка успяла да се провре през тесния отдушник! Разбира се, беше доста по-слаба от милата госпожа Бао!

— Ако сте така словоохотлив и пред моя съд, задачата ми ще е доста улеснена — сухо вметна съдията.

Сюн Мин повдигна гъстите си вежди.

— Пред съда ли? — запита изненадан той. — Какво искате да кажете, Ди?

— Вие сте извършили пет убийства, без да броим едно изнасилване и едно отвличане. Все пак едва ли допускате, че ще се измъкнете току-така?

— Скъпи приятелю! — провикна се Сюн. — Естествено, че ще се измъкна току-така… щом държите да използвам грубиянския ви израз. Вашите единствени свидетели бяха преподобният игумен и госпожа Бао. И двамата не са сред живите. След първите две поучителни истории никога повече не съм се показвал пред партньорките си, преди да са били изцяло под моя власт. Във вашия съдебен протокол Истинска Мъдрост и дебелата вдовица ще бъдат единствените отговорни за действията спрямо госпожица Кан.

Съдията поклати отрицателно глава, а Сюн Мин възкликна:

— Аз ви смятах за интелигентен човек, Ди, не ме разочаровайте. Никога не ще можете да възбудите следствие срещу мен, разберете! Как би реагирала върховната власт, ако вие ме обвините, мен, даоисткия мъдрец, бившия императорски наставник, в поредица фантастични престъпления… при това без никакви доказателства. Всеки ще сметне, че сте полудели и това означава край на кариерата ви. Много би ме наскърбило подобно нещо, Ди, извънредно много, защото аз действително ви харесвам.

— А ако подкрепя обвинението си, като припомня онази гнусна история в двореца, за която току-що ми разказахте?

Сюн Мин сърдечно се разсмя.

— Скъпи Ди, нима не разбирате, че там са замесени големи имена? Само подшушнете за тази работа и веднага ще бъдете понижен, изпратен в покрайнините на Империята… Или може би хвърлен в затвора до края на дните си!

Съдията замислено галеше бакенбардите си.

— Да — съгласи се накрая той с дълбока въздишка, — страхувам се, че имате право.

— Разбира се, че имам право, Ди! Достави ми такова удоволствие да разговарям с вас, толкова е приятно да споделиш малките си лудории с умен човек… Но ви моля да забравите за нашия разговор. Върнете се в Ханюан, удовлетворен, че сте успели да разрешите един заплетен случай и дори че сте успели да ме победите, що се отнася до младата Кан. Аз, от своя страна, ще продължа кроткото си съществувание в този манастир. Разбира се, вие няма да правите опити да спъвате моите… безобидни експерименти. Достатъчно интелигентен сте и вероятно си давате сметка, че все още имам известно влияние в двореца. Трябвало е да научите една основна истина, Ди: законите са измислени за народа, те не се отнасят за хора като мен. Аз принадлежа към онзи ограничен кръг от личности, чиито талант и знания са ги поставили над закона. Ние сме оставили далеч зад себе си разни общоприети понятия, които вие назовавате добро и зло, Ди. Когато гръм порази някоя къща и убие обитателите й, нима призовавате гръмотевицата пред вашия съд, Ди? Този урок ще ви бъде много полезен по-късно, когато се издигнете на отговорен пост в столицата. Тогава ще си спомните за този разговор и ще ми бъдете признателен, че съм ви обяснил всичко това.