Роберт Хюлик - Ди Гунан

— Не можеш ли да четеш, празноглавецо! Или надписът не е достатъчно голям за теб?

Цао се беше зарекъл да избягва на всяка цена разправиите, но такава грубост не можеше да се отмине.

— Отговаряй възпитано, когато те питат, кучи сине! — кресна той.

— Търсиш си го значи! — зарадвано изпищя младият негодник, изскочи с изумителна бързина иззад тезгяха и незабавно стовари юмрука си в стомаха на Цао.

Цао беше с балите на рамене и не можеше да използва ръцете си. Всеки друг на негово място, не толкова снажен, би изпаднал в доста неприятно положение. Но Цао беше първокласен боец, той просто вдигна десния си крак и го заби в слабините на противника си. Не можа да удари достатъчно силно, но знаеше, че се притуря и устремът на нападателя. Побойникът веднага се строполи останал без дъх на земята и се запревива от болка.

— Нали виждаш, че тия игрички още никак не ги умееш! — процеди през зъби Цао. — Сега няма да те правя на просена каша, но другия път, когато чужд човек вежливо те попита за нещо, не забравяй да се държиш възпитано!

Докато нехранимайкото се опитваше да стане, в дъното на магазина изникнаха четирима мъже и запитаха Цао какво означава всичко това.

— Просто се интересувам — отвърна той — как мога да намеря един мой клетвен брат — Шао Лихуай.

Мъжете на часа омекнаха.

— Ела, пътниче, да изпиеш чаша чай с нас — покани го единият. — Не обръщай внимание на момчето, днес не е в настроение. А и твоят урок ще му е от полза.

Иззад стената се обади един глас:

— Кой пита за мен?

Цао пристъпи в помещението зад дюкяна и се озова очи в очи с Шао Лихуай. Поздравиха се сърдечно и Шао го отведе в една стая, където се настаниха. Шао попита:

— Как успя да ме намериш и какво те води насам?

— Дълга история — отвърна Цао, след като отпи няколко глътки. — С една дума, прекараха ме жестоко, а и ти си замесен. Трябва двамата да се оправим, и то без много обяснения. Няма да е лесно, но ще падне нещо. Обаче не мога сам, трябват ми поне две яки момчета. За късмет се сетих, че ми беше споменавал за това място, и си рекох да дойда да те потърся за помощ.

Шао очевидно се заинтересува от разказа му и пожела да научи повече подробности. И Цао измайстори една потресаваща история. Отишъл до Гадателско село и дал на господин Луо балите с коприна на Шао и на покойния Лю, за да ги продаде. Луо му обещал да се погрижи най-съвестно за стоката и казал, че ще вземе скромна комисионна. И още на другия ден продал всичката стока на някакъв търговец от Пекин. Но когато Цао отишъл да си получи парите, Луо го напсувал и заявил, че не бил и помирисвал някаква коприна от него. На това отгоре платил на банда биячи, които го пребили, когато настоял на своето. Селският надзорник Дзян точно тогава гостувал на някакви роднини, та Цао нямало на кого да се оплаче, и нищо не можел да направи.

Шао Лихуай се разпали и се закле на Цао, че може да разчита на него, за да си оправи сметките с мошеника Луо. В края на краищата това били негови пари и той щял хубавичко да научи оня мерзавец как да се отнася с почтените търговци. Всичките пари, получени от Луо за коприната, по право си били техни, пък ако паднело още нещо, Цао щял да бъде обезщетен за боя, а той, Шао, щял да си върне разноските за пътя.

— Знаех си аз, че на теб мога да разчитам, братко Шао — изрази одобрението си Цао. — Вече съм намерил трима души, двама отдавнашни братя от зелените гори и един изпечен стар крадец. Чакат ме в странноприемницата на главната улица. Защо не дойдеш с мен: ще хапнем, ще пийнем и ще решим как точно ще му видим сметката на оня измамник Луо.

— Готов съм да тръгна с теб — отвърна Шао Лихуай. — Много ще се радвам да се запозная с приятелите ти. Трябва много внимателно да изпипаме работата, защото тоя Луо е от стар род и там в Гадателско село всички са негови хора. Но петима не може да не се оправим.

И те отидоха в странноприемницата, където Цао представи Шао на Ма Жун, Цяо Тай и стареца. Шао повика стопанина и обяви, че господата са негови приятели. Опакият ханджия се поотпусна и обеща да приготви хубав обяд и да донесе вино. Групата скоро се развесели, чашите се пресушаваха една след друга. Вечерта вече бе напреднала, когато Цао предложи на Шао Лихуай да тръгнат още другата сутрин, а плана да съставят по пътя към Гадателско село.

Но Шао не искаше и да чуе. Заяви, че след като Цао е бил толкова път, той, Шао, който не е кой да е в селото, държи да го посрещне, както трябва. Предложи им да останат два дни, за да ги нагости и да ги запознае с приятелите си.