Роберт Хюлик - Ди Гунан

Един прислужник им донесе вечеря и Ма Жун го подпита за пазара в планините. Бил добър според прислужника, хората там имали пари, добави той. Но се надявал, че не възнамеряват да ходят дотам, по-добре било да си останат в града. Срещу скромно възнаграждение той щял да ги представи на заинтересовани купувачи. Цао Уанчуан го прекъсна и заяви, че още утре заминават за Ряпа клисура, а тукашният пазар не ги интересува. Прислужникът ги изгледа подозрително и каза, че се минавало през пущинаци, по лоши пътища. Имало гарнизон с около шестстотин войници, които пазят проходите, но това, разбира се, било известно на господата.

Ма Жун му отвърна, че изобщо не познават местността, но прислужникът явно не му повярва. Когато отново го попитаха може ли да им кажи името на някой тамошен по-едър търговец на коприна, той с неохота каза, че бил чувал за някой си Ли Да. След това побърза да излезе от стаята, без да дочака бакшиш.

— Какво му стана на тоя кучи син? — възкликна Ма Жун.

— Приятели мои — със смръщено чело се обади Цао Уанчуан, — сега се сещам, че съм ходил по ония места, макар да не съм чувал за Ряпа клисура. Мога да ви кажа, че няма да е лесно. Хората там не са от сговорчивите. Лятно време, когато израсне житото, се крият в него покрай пътищата, грабят и убиват пътници и търговци. Много лошо име им е излязло на онези места и по-предпазливите пътници гледат отдалеч да ги заобикалят през лятото. Гарнизонът там е не толкова за да пази проходите, колкото да предотвратява размирици. Всички разбойници са организирани в шайки и нищо чудно Лихуай да се е присламчил към някоя от тях. Ако речем да го заловим там, току-виж ни е скочила цялата шайка!

— Странни приказки в твоята уста, братко Цао. Остава да кажеш, че те е страх!

— Не — отвърна Цао. — Но знам за какво става дума, а смелостта и неблагоразумието не са едно и също!

Цяо Тай се съгласи с Цао и добави:

— Да не забравяме, че сме доста далеч от нашия си окръг и тукашните власти няма да се зарадват, че им създаваме неприятности. Готов съм да се обзаложа, че тукашният съдия е оставил разбойниците да грабят на мира по проходите, само и само да не се бунтуват и да не отказват да си плащат данъците.

— А войниците? — попита Цао Уанчуан. — Имаме препоръчителни писма и можем да поискаме помощ от коменданта на гарнизона чрез магистрата.

В този миг старият стражник избухна в смях:

— Момчета, може и да сте здравеняци и да ставате за бой, но в такава тънка работа сте направо хлапета. Послушайте стареца, побелял на държавна служба. Или комендантът на гарнизона получава дял от плячката, или много му харесва спокойният живот, дето си го живее там. Опитайте се да му поискате помощ срещу бандите и гледайте какво ще стане! Ако само ви набият с камшици и ви върнат оковани в Джанпин като подбудители на размирици, можете да се имате за късметлии.

Ма Жун се съгласи със стареца. Всички се умълчаха замислени. Изведнъж Цао Уанчуан удари с юмрук по масата и извика:

— Приятели, сетих се! Обещах на съдията, че ще хвана Шао Лихуай, и ще го направя! Утре, като стигнем до планините, ще намерим някоя странноприемница и там ще се разделим. Аз ще отида в дюкяна на този Ли Да и ще се опитам чрез него да стигна до Шао. Щом го намеря, ще му кажа, че господин Луо ме е преметнал с коприната и му предлагам да се върне с мен, за да си вземем парите, а и нещо в добавка за разкарването. Ще го поканя в странноприемницата, там ще го нагостим и ще го убедим да тръгне с нас на другия ден. И щом стигнем до вратите на града, ще му кажем, че е задържан.

Всички единодушно обявиха плана за велик и Ма Жун похвали Цао за хитростта му. Изпиха по още една чаша вино и си легнаха рано, за да се наспят добре.

В ранни зори четиримата излязоха от странноприемницата и вече по пладне зърнаха развети на вятъра знамена. Скоро пристигнаха във военен лагер, защитен от всички страни с високи стени от сушена глина.

След укреплението навлязоха в неприветлива планинска пустош. Тук-там сред камънаците се мяркаха обработени нивици. Следобедът вече преваляше, когато минаха първия проход и влязоха в заможно на вид село. От двете страни на улицата се редуваха дюкяни, хората бяха облечени спретнато. Не след дълго забелязаха табелата на странноприемница. Съдържателят не прояви охота да ги приеме, но след пазарлък се съгласи и им даде една стая.

Ма Жун, Цяо Тай и старият стражник отидоха да се настанят, а Цао Уанчуан метна балите на рамо и тръгна да търси дюкяна на Ли Да. Попита две хлапета как да стигне, и скоро се озова пред врата, на която беше изписано името на собственика. Цао Уанчуан влезе и попита един млад нехранимайко зад тезгяха това ли е магазинът на Ли Да. На часа бе обсипан с поток от ругатни.