Роберт Хюлик - Ди Гунан

Всъщност зарадвана, че ще си ходи у дома, госпожа Джоу не искаше да събужда подозрения, съгласявайки се бързо. Думите на Ма Жун й позволиха да приеме предложението на съдията, запазвайки привидностите:

— Добре, ще пожертвам личните си огорчения заради семейния дълг. Ще се прибера у дома. Ако искате гаранция, изпратете някой от вашите хора да ме придружи, за да вземе подпис от свекърва ми, че няма да се опитвам да бягам.

Съдията нареди на стражниците да й свалят веригите и натовари Ма Жун да я придружи до Хуанхуа с малък стол люлка.

Сцената е на брега на река. Пролетта преваля, но сливовите дръвчета още са отрупани с цвят. Актьорите са трима: „девойка“, „влюбен“ и „старец“.

ДЕВОЙКАТА:

— Толкова пъти съм идвала на това място, но нивга цветовете не са ми изглеждали толкова прекрасни.

(Пее.)

СТАРЕЦЪТ:

— Може ли толкова красиво момиче да се разхожда тук самичко? Не може у дома ви да няма някой, който нежно ви обича.

ДЕВОЙКАТА:

— И така да е. В ден като днешния кой мисли за онези, които го чакат у дома?

ВЛЮБЕНИЯТ:

— Онзи ден, когато минавах оттук, пак се любувах на тази прекрасна гледка.

ДЕВОЙКАТА:

(С интерес.)

— Забелязахте ли зелените върби, когато сте се разхождали покрай реката?

ВЛЮБЕНИЯТ:

(Пее весело.)

— Късно е вече, трябва да се прибирам.

ДЕВОЙКАТА:

— Не ми се връща у дома. Там има един жесток човек, много жесток, и все ме пита и разпитва. Толкова е досаден, че понякога ми иде да се хвърля в кладенеца.

СТАРЕЦЪТ:

— Хайде заедно да се полюбуваме на цъфналите дръвчета. Иска ми се да ви помогна.

ДЕВОЙКАТА:

(Смее се и пее.)

СТАРЕЦЪТ:

— Да идем и тримата. Жалко ще е да се откажем от такава радост.

ВЛЮБЕНИЯТ:

— Пролетта вече преваля, кой ли днес се сеща за ланския цъфтеж!

СТАРЕЦЪТ:

(С тъга.)

— Гледат ли я грижовно, цъфналата клонка дълго трае.

ДЕВОЙКАТА:

— Мечтая си за свещи, за червени свещи. Кой ли мисли за утре през сватбената нощ!

ВЛЮБЕНИЯТ:

— На празника на цветята, изглежда, не играят различията в сан и пост. Да вървим тогава тримата и да не се питаме за имената си. Нали след този ден няма да се видим никога повече.

ДЕВОЙКАТА:

— Да, толкова е тъжно, че няма нищо по-кратко от мечта в края на пролетта!

ВЛЮБЕНИЯТ:

(Пее весело.)

Щом излезе от заседателната зала и се прибра в личния си кабинет, съдията Ди повика главния архивар. Служителят му съобщи, че не е открил нищо в старите архиви на окръга. Никъде не се споменавало за Сляпа клисура в провинция Шантун. Той почтително предложи на съдията да изпрати циркулярно писмо до колегите си от съседните окръзи.

Съдията промърмори нещо и го отпрати. Нямаше време да пише на колегите си — докато пристигнат отговорите им, Шао Лихуай щеше да е научил за издирването и да си е плюл на петите. Съдията се замисли за момент, после нареди да доведат всички по-възрастни стражници.

Не след дълго в кабинета влязоха трима възрастни мъже и се поклониха почтително. Той ги попита дали по време на дългата им служба не са чували за село или местност на име Сляпа клисура. Двама от стражниците веднага отговориха, че не помнят такова име.

Третият стражник беше близо седемдесетгодишен и почти не чуваше. Той едва разбра какво го пита съдията, и замърмори нещо, подръпвайки брадата си. Когато другите млъкнаха, се обади с кудкудякащ глас:

— Ряпа ли? Това ли желае негово превъзходителство… Не й е още времето, но щом негово превъзходителство иска, ще му донеса от моята градинка. Имам един сорт, донесох го от едно място в нашата област. Ранен, много воден. Ако негово превъзходителство иска, за мен ще е радост да…

От страх да не би съдията да се ядоса, другите стражници побързаха да обяснят, че старецът е глух, но иначе познава всички търговски хитрини и говори смислено. И до днес го бивало за всекидневните дела. Съдията Ди се усмихна и каза на стареца, че точно сега не му трябва ряпа, но с удоволствие би опитал от неговата. Старецът обаче реши, че съдията се съмнява в качеството на ранната му ряпа, и настоя: