Роберт Хюлик: Ди Гунан

В Китай са съществували най-различни начини за гадаене. Този, за който става дума, е много популярен и до днес и се практикува в повечето храмове. Петдесетина номерирани бамбукови клечици, дълги около стъпка и половина, се поставят в съд с височина около една стъпка. Който иска да се допита до оракула, запалва благовоние и без да мърда устни, произнася въпроса, на който желае да получи отговор. После вдига с две ръце съда над олтара и го разклаща, докато от него не изпадне една пръчица. Тогава намира в тълковника съответстващия на номера на пръчицата отговор. Обикновено това са доста неясни стихове, в които се търси някакво указание, за да се отговори на зададения въпрос. Както в повечето китайски четиристишия последният стих и в гаданията е най-важният — Бел.авт.

Китайският бокс е древно бойно изкуство. Датира още от началото на нашата ера. През I в., когато в Китай навлиза северният будизъм, китайските майстори се вдъхновяват от психическата и физическата дисциплина на индийските йоги, както и от даоисткия мистицизъм. От сливането се ражда изключително ефективно бойно изкуство за нападение и отбрана с голи ръце, което достига съвършенство към края на периода Мин (XVII в.). След манджурското завоевание повечето бойни изкуства замират. Известен брой бегълци пренасят изкуството си в Япония, където от него израстват популярните днес джудо и джиу-джицу. За да се предотврати разпространението на хватките сред непосветени, някои от тях били пазени в тайна и се предавали само устно от учителя на подбрани ученици. По същата причина малкото публикувани наръчници по това изкуство са написани на особен език, неразбираем за всеки. Споменатите имена на пози и хватки са част от този професионален жаргон. През последните години бойното изкуство се възражда сред китайците и печели множество млади последователи — Бел.авт.

Този древен китайски обичай е запазен до наши дни. Няколко младежи (днес и девойки), приятели на младоженците, ги придружават до брачната им стая, където в продължение на два часа се играят всякакви игри, като целта е булката да се изчерви, а съпругът й да вдига много тостове — Бел.авт.

Йен Либън умира през 673 г. от нашата ера на преклонна възраст. В Бостънския музей за изящни изкуства е изложена една негова картина — Бел.авт.