Роберт Хюлик - Ди Гунан

Към обед Шао ги изведе да се поразходят, докато дюкянджията нареди масата за гощавка. Щом излязоха на главната улица, Цао зърна отдалеч едрата фигура на един мъж, който му заприлича на Ма Жун. Когато се приближи, видя, че това наистина е Ма Жун, който вървеше насреща им с доста объркан вид. Цао едва успя да прикрие тревогата си и му подвикна:

— Е, какво, братко Ма, намери ли твоя роднина?

— Не можах — отвърна Ма Жун. — Разпитвах наляво-надясно, но, изглежда, се е преместил — и добави, като се обърна към Шао Лихуай: — Много съжалявам, братко Шао, че не можах да те навестя тази сутрин, но моята разходка излезе полезна и за двама ни. Недалеч от прохода срещнах един стар приятел, търговец на коприна, който идваше от Джанпин с малка количка, на път за север. Доста бързаше, но все пак спря да си поприказваме и от него научих, че господин Луо бил открил следите ми, а срещу теб и Цао бил подал жалба за измама пред съдията в Джанпин. Чувал съм, че този съдия, известният Ди, е справедлив мъж. Той ще ни оправдае и ще накаже за клевета оня кучи син Луо. Но както са рекли хората: „Ако в трибунала е казана една дума срещу теб, и девет вола не могат да те изтеглят оттам.“ За разправиите и изгубеното време да не говорим! Затова бързах да ви предупредя.

Щом чу името Джанпин, Шао Лихуай пребледня.

— Все едно колко справедлив е този съдия — заяви той. — Не ми се влиза в съдилище! По-добре да караме по вашия план. Да тръгваме още сега за Лайчъ. Имам приятели там, ще можем да се скрием за ден-два, докато намерим начин да си оправим сметките с оня кучи син Луо. Най-добре първо да го сплашим, за да оттегли жалбата си. После ще му окачим червен гердан, преди да ни е скроил нещо друго — Ма Жун сякаш се поколеба, но Шао Лихуай, който изведнъж стана много припрян, добави: — Вие вървете в странноприемницата да си вземете багажа, а аз ще изтичам до дюкяна да предупредя моя човек. Колкото по-бързо потеглим, толкова по-добре.

Щом се скри, Цао Уанчуан попита Ма Жун защо се е върнал.

— Излезе ни късметът — ухили се той. — След като отминах гарнизонния лагер, срещнах един вестоносец на кон, който бързаше за трибунала в Лайчъ. Оказа се бивш стражник от нашето съдилище в Джанпин. Свястно момче е, може да му се има вяра. Преди две години често ме придружаваше, когато съдията ме изпращаше по работа. Това, че попаднах на него точно сега, ми се стори добра поличба. Обясних му нещата и той ми обеща да съобщи на магистрата. Както е на кон, сигурно вече е стигнал и ако всичко е наред, войниците ще ни пресрещнат на половината път по пладне. А аз реших, че най-добре ще е да се върна, и по пътя измислих тази история. Сигурен бях, че Шао Лихуай ще се разтревожи и сам ще настоява да тръгнем колкото може по-скоро.

Прибраха си набързо багажа и тъкмо плащаха сметката, когато се появи готовият за път Шао Лихуай. Излязоха с бърза крачка от селото и не след дълго задминаха лагера. Изтичаше вторият час, когато Цао Уанчуан внезапно спря и се обърна към Шао Лихуай:

— Време е вече да си поговорим откровено.

— Какво има, братко Цао?

— Ти тръгна от Цзянсу с един млад търговец на име Лю — обади се Ма Жун и го хвана здраво. — Да си го убил случайно? А също и още един човек от село Шестата миля?

Въпросите сякаш поляха с ледена вода Шао. Той успя да се овладее, обърна се към Цао Уанчуан и извика:

— Мръсен кучи син, успя да ме пипнеш! Да, аз убих Лю. И какво?

Той рязко блъсна Ма Жун назад, с един скок се озова на насипа и оттам се метна сред храстите към гората. Ма Жун се прокле, че беше подценил самообладанието на Шао Лихуай, който познаваше добре местността и потънеше ли веднъж в гората, щеше лесно да им избяга.

Изведнъж от всички страни се разнесоха викове, сред дърветата засвяткаха пики и алебарди. Скрити в засада, войниците се нахвърлиха като рояк оси на Шао. Той се замята диво, но след малко бе окован във вериги. Известно време руга яростно, после потъна в мрачно мълчание.

Войниците тръгнаха, обградили от всички страни Шао Лихуай. Ма Жун и приятелите му крачеха най-отзад. Вече се мръкваше, когато стигнаха в Лайчъ. Посрещнаха ги стражници от трибунала с големи фенери, за да им светят. Пътят вече бе задръстен от тълпа зяпачи и стражниците се разкрещяха:

— Разпръсвайте се! Разпръсвайте се! По заповед на негово превъзходителство магистрата на Лайчъ е задържан опасен престъпник.

Възхитените жители на Лайчъ завикаха:

— Да живее нашият магистрат!

В трибунала Ма Жун попълни и запечата документите за залавянето на Шао Лихуай, после магистратът нареди да предадат убиеца на тъмничаря. След като всички формалности бяха изпълнени, Ма Жун и спътниците му си наеха стая в една голяма странноприемница срещу трибунала. Приятелите се нагостиха юнашки и разговаряха до късно през нощта.