За ужас и потрес на всички присъстващи пергаментовите клепачи на мъртвия потрепнаха и се склопиха над очите му.
Когато вълнението от това свръхестествено явление се поуталожи, съдията Ди нареди на регистратора да се заеме с огледа. След като се въртя дълго около трупа, регистраторът заяви:
— Ваше превъзходителство, трупът е бил заровен преди много време и ми е невъзможно да го огледам в това състояние. Позволете моля ви преди това да го почистя.
Съдията даде съгласието си и регистраторът и помощниците му бавно започнаха да отвиват савана. Платното се повдигна лесно, но там, където разложението вече беше започнало, трудно можеше да се отдели, без да се повреди залепналата за тъканта кожа. Регистраторът нареди на гробаря да стопли вода в един железен котел. Той на няколко пъти напръска трупа с топлата вода, после внимателно отдели савана. После изми тялото от главата до петите с една стомна чисто вино. Накрая заяви, че е готов за огледа.
Макар че се бяха струпали неколкостотин души, цареше пълна тишина. Всички точеха шии, за да не пропуснат и един жест на регистратора.
Той внимателно огледа лицето и шията на мъртвия, после продължи сантиметър по сантиметър надолу. Тълпата следеше движенията му в напрегнато мълчание. След като привърши и с корема, без все още да каже дума на съдията, хората се размърдаха неспокойно и тук-там започнаха да шушукат. Когато стигна до стъпалата, регистраторът нареди на помощниците си да обърнат трупа ничком и започна да преглежда гърба от основата на черепа и врата. Но продължаваше да мълчи.
Сега вече съдията Ди се разтревожи. Стана и се приближи, като внимателно следеше огледа. Когато завърши, регистраторът на смъртните случаи се обърна към съдията:
— След външния оглед на тялото заявявам, че нищо не говори за насилствена смърт. Моля негово превъзходителство да ми разреши да извърша по обичайния начин и вътрешен преглед, при който е възможно да се открият следи от отравяне.
Преди съдията да отвърне, госпожа Джоу яростно се разкрещя, че ако съпругът й е бил отровен, не може да не са останали външни белези. Тя не позволяваше повече да оскверняват тялото на мъртвия.
Глава X
Госпожа Джоу не желае съпругът й да бъде заровен; съдията Ди търси духовна опора в храма
— Тъй като по трупа няма външни следи от отрова, ще трябва да пристъпим към вътрешен преглед — заяви твърдо съдията Ди. — Това е необходимо, за да е редовен и законен огледът.
И като предвари всякакви протести от страна на госпожа Джоу, нареди на регистратора веднага да започне работа. Регистраторът наля топла вода в устата на мъртвия и натискайки с ръце гърдите и корема му, накара тялото да я поеме, а после да я изхвърли. После взе едно полирано сребърно ножче, около осем пръста дълго, и го заби внимателно в гърлото. Обърна се към съдията и го помоли отблизо да наблюдава изваждането на острието.
Съдията Ди се изправи до мъртвеца. Регистраторът извади острието. Цветът му изобщо не бе променен.
— Много странно, ваше превъзходителство — с невярващ глас проговори регистраторът. — Принуден съм да заявя, че нищо не ни дава основание да допуснем насилствена смърт. И все пак ми се иска някой мой по-възрастен и опитен колега с неоспорима репутация да извърши повторен оглед, за да провери и да потвърди моите заключения.
Съдията Ди стоеше в крайно изумление. Бавно отиде на мястото си, седна и каза:
— Госпожо Джоу, тъй като при огледа на тялото не се откриха доказателства за извършено престъпление, аз ще уведомя висшестоящите власти и ще понеса всички последствия от действията си. Междувременно не можем да оставим трупа в това положение, трябва да го върнем в ковчега и да го заровим.
Още преди да завърши, госпожа Джоу ритна едното от дървените магарета, върху които беше поставен ковчегът. Той падна на земята и се разпадна на парчета.
— Аз казвах, че той умря от болест — изкрещя тя, — но вие, чиновническо псе, държахте да изровите тялото му. Сега, след като не открихте доказателство за извършено престъпление, искате отново да го заровите, все едно че нищо не е било. Какъв магистрат сте вие! Аз съм обикновена жена от народа, но вие нямате право да биете и да измъчвате невинни хора. Вчера се опитахте да изтръгнете от мен фалшиви самопризнания, днес осквернявате гроб. След като изровихте тялото, то няма вече да бъде закопавано. Може да сме дребни хора, но няма да се оставим да ни тъпчат като нищожества. Този труп ще бъде заровен едва когато делото приключи и вие изгубите черната си шапка на магистрат.
Читать дальше