Роберт Хюлик - Ди Гунан

След това нареди на стражниците да махнат менгеметата и да я отведат в тъмницата. После заповяда на дежурния стражник да отиде в Хуанхуа и да доведе госпожа Би в съдилището. Най-сетне се разпореди един стражник да отиде в гробището на Гаодзяуа и да извърши всички необходими приготовления за утрешната ексхумация.

Разпитът на госпожа Джоу. Надписът отляво гласи: „Почитание и тишина“

След закриването на заседанието стражниците и пазачите оживено заобсъждаха делото. Гризяха ги съмнения и се страхуваха да не би съдията да загуби поста си.

„Не е шега работа — мислеше си всеки. — Много неща са съмнителни, но нашият съдия се излага на огромен риск. Ако при огледа на трупа не се открият никакви следи от насилствена смърт, той е загубен.“

Стражникът, пратен да доведе госпожа Би, стигна в селото чак привечер. Последните новини от съдилището вече го бяха изпреварили и на ъгъла на уличката група съседи и зяпачи оживено обсъждаха вината на госпожа Джоу. Тълпата бе запречила улицата и стражникът се развика:

— Разпръсвайте се, аз изпълнявам официална заповед! Разпръсвайте се, няма нищо за гледане! Ако наистина искате да видите нещо, елате утре в Гаодзяуа.

И той затропа по вратата на госпожа Би, която му отвори с обляно в сълзи лице.

— Такава беда да ни пратят небесата! — проплака тя. — Вчера той каза, че е лекар, а и приличаше на такъв. Снаха ми му се сопна по-грубичко, но това не е никакво престъпление, нали? Тогава той защо толкова раздухва историята? Още утре ще ида в съдилището и макар че съм само една старица, ще му кажа в очите какво мисля.

— Глупава жено! — отвърна стражникът. — Не разбираш ли, че негово превъзходителство иска само да въздаде справедливост за смъртта на сина ти? Това, дето си го намислила, да ходиш в съдилището, е чудесно! Аз затова съм дошъл, да те отведа, за да не стои снаха ти самичка в тъмницата.

И стражникът помъкна към вратата възрастната жена, която виеше от гняв и мъка:

— Куче мръсно, само това знаете вие, да обвинявате невинни хора. Аз и без това вече не я ща тази къща, и покъщнината не я ща!

И като се отскубна от стражника, започна да изхвърля всичко, което й попаднеше подръка.

— А, ето те и теб! — възкликна възмутено стражникът, като видя Хъ Кай да се приближава. — Бих толкова път за нейно добро, а тя виж какво прави! Не е лесно да се разбереш с този народ! Тази покъщнина може и нищо да не струва, но ти за всеки случай нареди на двама от твоите хора да пазят, защото, ако вземе някой да й открадне нещо, пак ние ще си имаме неприятности.

Хъ Кай кимна и двамата, стражникът и госпожа Би, тръгнаха по пътя, огрени от лунната светлина. Вече късно през нощта почукаха на градската врата. За щастие дежурната охрана разпозна стражника и разтвори тежките крила. В съдилището стражникът настани госпожа Би в една от стаичките на караулното.

На другия ден съдията Ди я призова на сутрешното заседание.

— Госпожо — вежливо се обърна той към нея, — името на вашия съпруг е било Би, но как е моминското ви име? Искам веднага да заявя, че онзи ден дойдох у вас преоблечен като лекар единствено заради смъртта на сина ви. Той е починал при твърде странни обстоятелства и според мен е бил убит от жена си. Като магистрат аз съм длъжен да овъзмездявам злините, причинени на гражданите от моя окръг. Духът на вашия син ме помоли да накажа убийцата. Наредих да ви доведат тук само защото снаха ви упорито отказва да признае престъплението си и освен това ме набеждава, че нарочно я клеветя. Ако трупът не бъде изровен и не се направи внимателен оглед, този случай никога няма да бъде разрешен. Затова реших, че е мой дълг да запозная вас, майката на покойния, с всичко това.

Но госпожа Би не се разчувства от тези благосклонни думи.

— Измина вече цяла година от смъртта на сина ми — с обвинителен тон заяви тя. — Защо трябва днес да се изследва тялото му? Много хора видяха тялото му тогава. Негово превъзходителство каза, че иска да поправи несправедливостта, която синът ми бил понесъл, но той не е понасял нищо подобно. Защо сте подложили на мъчения снаха ми, без да имате никакво доказателство срещу нея? Вие сте като баща за нас, хората от народа, защо тогава ни налагате страдания по толкова незначителен повод? А иначе моминското ми име е Тан. От много поколения родът ми живее в тази област. Ние сме почтени хора, могат да ви го кажат всички съседи. Направо ви казвам, че няма да напусна съдилището, докато не освободите снаха ми, дори ако трябва да умра тук! И няма повече да ви слушам какво приказвате. Не стига, че преследвате живите, ами сега сте решили да смущавате и покоя на мъртвите!