Роберт Хюлик - Ди Гунан

И тя се разрида неудържимо. Съдията разбра, че жената е колкото честна, толкова и глупава и със затворени очи вярва на всяка дума на снаха си. Той отсече нетърпеливо:

— Глупава жено, смъртта на сина ви не ви е накарала ни най-малко да се усъмните, а и сега, когато ви разкривам причините за нея, пак отказвате да проумеете. Ето, пред вас заявявам, че ако снаха ви се окаже невинна, аз, вашият магистрат, ще понеса наказанието, отредено за виновния. Готов съм и на това заради спасението на покойния ви син. А вие, неговата майка, отказвате да се изрови тялото и да се докаже престъплението, извършено срещу него. Като съдия аз не мога да оставя това престъпление ненаказано. Ще заложа черната си шапка в името на истината. Така че заповядвам трупът да бъде изровен със или без вашето съгласие.

Той нареди да изведат жената и насрочи ексхумацията за следващия ден. Определено бе всички да излязат от съдилището в осем часа, а изравянето на трупа да бъде извършено в два. Съдията се прибра в личния си кабинет и написа подробен доклад до висшестоящите власти.

Стражниците видяха, че всичките им опасения се потвърждават. Но въпреки че одумваха помежду си съдията, никой не се осмели да възрази пред него и макар и неохотно, всички се заеха с подготовката за следващия ден.

Още призори стражниците се събраха в двора, гонгът удари три пъти и съдията зае мястото си зад високата маса в заседателната зала. После се обърна към регистратора на смъртните случаи:

— Отнася се за нещо много особено. Ако не открием нито рани, нито други следи от насилствена смърт, аз ще загубя репутацията и мястото си. Това е последната ми грижа, но в такъв случай ще има тежки последствия и за вас, и за стражниците, взели участие. Затова ви призовавам да изпълните задължението си с цялото възможно внимание и отговорност, за да можем да завършим това дело и да отмъстим за покойния — после нареди да доведат госпожа Би и госпожа Джоу и се обърна към младата вдовица: — Предпочетохте да изтърпите изтезания, само и само да не признаете вината си. Донякъде успяхте да хвърлите прах в очите на другите, но пред мен хитрините ви не минават. И двете със свекърва ви ще присъствате на аутопсията. Ще видим тогава какво ще кажете!

Госпожа Джоу разбра, че съдията държи за изравянето на трупа, и понеже не вярваше, че това ще доведе до откриването на някакви следи от престъпление, реши отново да покаже, че с нея не могат да си играят така лесно:

— Бях изтезавана и злостно оклеветена, но поне покойниците бяха оставени на мира. Но нечуван скандал е една година след кончината на съпруга ми да се тревожи мирният му сън. Направете го и ако по тялото му откриете и най-малката следа от насилие, с радост ще призная, че аз съм го убила. Но ако, напротив, такова доказателство не се намери, то вие въпреки високия си сан ще бъдете наказан тежко. Законите на нашата страна не бива да се нарушават, те не позволяват невинен човек да бъде обвинен несправедливо!

Съдията се усмихна студено.

Стражниците настаниха госпожа Би и госпожа Джоу на две носилки и поеха към Гаодзяуа. След тях и съдията Ди напусна трибунала в официалната носилка, последван от регистратора на смъртните случаи и помощниците си.

Мълвата, че тялото на Би Сюн ще бъде изровено, подсказа на хората от околността, че случаят е извънредно сериозен. И когато съдията и свитата му излязоха на главния път, млади и стари се присъединиха към шествието.

Малко преди обед множеството пристигна в Хуанхуа, където надзорникът Хъ Кай и старият гробар посрещнаха съдията и му съобщиха, че всичко е приготвено. Съдията Ди повика Хун до носилката си и му каза тихичко:

— Онзи ден момчето от банята ти е споменало за някакъв младеж, който имал дюкян в съседство с дюкяна на Би Сюн. Иди го намери и се опитай да го накараш да проговори. Освен това, тъй като денят се очертава доста дълъг, няма да се връщам в града, а ще остана да спя в странноприемницата, където бяхме отседнали предния път.

На гробището вече бе издигнат обширен тръстиков навес, под който щеше да се разположи съдилището. Стражниците бяха заели мястото си, отпред бяха подредени необходимите за ексхумацията инструменти.

Съдията слезе от носилката си и веднага се запъти към гроба на Би Сюн. След като се увери, че нищо не бе пипано от последното му идване, се отправи към високата маса, седна в креслото и призова стария гробар и госпожа Джоу.