Роберт Хюлик - Ди Гунан

Той почтително остави книгата на мястото й, запали свещите и нова ароматна пръчица. Направи дълбок поклон пред олтара и се помоли безмълвно. После се изправи, вдигна съда с две ръце и го разклати, докато от него не изпадна една пръчица. Вдигна я бързо. Номерът беше 24. Отвори книгата и потърси отговор 24. Заглавието беше от два йероглифа, които означаваха съответно „среда“ и „чифт“, а отдолу бе изписано едно име: „Госпожа Ли“.

Съдията си спомни, че тази госпожа Ли беше известна историческа личност, живяла преди повече от хиляда години. Била наложница на един цар и го накарала да убие престолонаследника. Не след дълго царството било завладяно и царят бил принуден да спасява живота си с бягство. Съдията си помисли, че историята може би има връзка с госпожа Джоу, която с убийството на мъжа си бе навлякла беда на дома.

Следваше кратко стихотворение:

Съдията си каза, че, отнесени към убийството на Би Сюн, тези стихове с нищо не му помагат да реши загадката. Първият стих можеше да се свърже с непристойното държане на госпожа Джоу, заела мястото на мъжа в дома, както и с обидите, които нанасяше на свекърва си и на самия съдия. Вторият би могъл да се разтълкува, че Би Сюн сам си е навлякъл нещастието, вземайки госпожа Джоу за жена, а третият — че госпожа Джоу стои в основата на убийството на съпруга си. А в четвъртия, който би трябвало да предостави ключ за загадката, като че ли нямаше особен смисъл. Би Сюн и госпожа Джоу бяха женени — какво по-естествено от това да споделят постелята и да имат нормални съпружески отношения?

В несигурната светлина на свещта съдията Ди отново и отново се взираше в последния стих, без да долови някакво правдоподобно тълкувание.

Когато удари часът на второто нощно бдение, се почувства малко по-спокоен и усети как го завладява умората. Загърна се плътно с дрехата си и легна да поспи. В мига, когато потъваше в съня, видя някакъв мъж с дълга бяла брада да влиза в залата. Той поздрави съдията като равен и му каза:

— Негово превъзходителство прекара един ужасен ден. Защо да оставате тук в това пусто място, по-добре елате с мен до чайната и докато опитваме ароматната напитка, ще послушаме какво си приказват хората.

Възрастният човек изглеждаше странно познат на съдията, но той не можеше да си спомни къде го е виждал. Реши, че няма да е учтиво да му покаже недосетливостта си, стана забързано и тръгна подир посетителя.

Улиците гъмжаха от народ. Двамата повървяха и не след дълго стигнаха до една чайна, която съдията не си спомняше да е виждал. Възрастният господин го въведе вътре.

Озоваха се в просторен двор. В единия ъгъл се издигаше шестоъгълен павилион, пълен с малки масички и насядали около тях гости. Хората отпиваха, без да бързат, от чая си и разговаряха. Двамата мъже изкачиха стъпалата на павилиона и се настаниха на една свободна маса. Съдията забеляза, че павилионът е обзаведен с безупречен вкус. Дървените решетки между колоните бяха със сложни мотиви, по гредите висяха лакирани в черно дъски, върху които, изписани със златни йероглифи, се четяха гравирани стихове и мъдри слова на древни учители. Погледът му попадна на стихове, които силно го заинтересуваха. Сториха му се познати, но не можеше да си спомни къде ги е чел.

Заинтригуван, съдията се обърна към възрастния господин:

— Може да се очаква, че по стените на такава чайна ще бъдат окачени класически четиристишия на поети, възпяващи прелестите на тази напитка. Защо са избрали точно тези стихове? Те са посветени на исторически личности, за които повечето от тукашните жители не са и чували. Освен това римите не са правилни.

— Забележката ви е напълно основателна — отвърна усмихнат възрастният господин. — Но кой знае, може би тези стихове са тук именно за да ги прочете високообразован човек като вас, а не обикновените посетители. Може би един ден ще разгадаете смисъла им.

Съдията не можа да проникне докрай в значението на тези думи и се поколеба дали да не помоли за по-подробно обяснение, когато ненадейно гръмнаха оглушително гонгове и зазвуча силна музика. Той вдигна глава и видя, че павилионът е изчезнал, а той се бе озовал в някакъв театър сред шумна тълпа зрители.