Вирджиния Хенли - Брак за една година

— Линкс е зает с курвата си.

Джори разбираше, че ако изкрещи, ще вдигне на крак целия замък. Помисли дали да не извика Томас, но видя, че коридорът е пуст и той не е на пост пред стаята й. Осъзна, че трябва да разчита единствено на себе си, ако иска да се отърве от похотливия си братовчед.

Сграбчи го за кожения жакет и заби силно коляното си в слабините му.

Той се сви от болка и се свлече върху каменния под.

— Ще си платиш, кучко!

Джейн Лесли катереше хълмовете от задната страна на Дъмфрис. Отиваше да събира билки. Наведе се. Откъсна една дива жълта теменуга и я затъкна зад ухото си. Навлезе в сенчестата гора. Заоглежда се, търсеше великденче. То облекчаваше кашлицата и помагаше при охтика. Наближи едно мочурливо място и видя напъпил храст елша. Набра шепа листа, за които знаеше, че пъдят мухите. Навлезе още по-навътре в гората.

На една полянка зърна змийско биле, наскуба цял наръч и го пъхна в торбата. Лекуваше рани от ужилвания или леки ухапвания, а освен това спираше кръвотечението.

Наближи горския вир и усети вълнение. Запита се дали пак ще срещне риса. При мисълта за великолепния хищник изпита едновременно страх и възбуда и забави крачките си, за да се придвижва по-безшумно.

Усети силното му присъствие, преди да го види. Скрита зад балдахина от листа, наблюдаваше риса, който бе потопил внушителната си горда глава във водата и пиеше. Беше най-красивото създание, което някога бе виждала. Гледаше го като омагьосана. Той влезе във вира и заплува.

Копнееше да създаде връзка с него, каквато имаше с другите животни. Колко хубаво би било, ако някой ден заплува край него. Тогава си припомни думите на Кийт, че рисът може би е предзнаменование за съдбовните промени, които предстояха. Предпазливо се отдръпна назад сред дърветата и чак когато се отдалечи на безопасно разстояние, забърза към защитните стени на Дъмфрис.

Беше сезонът на агненето, а братята й Бен и Сим се грижеха за стада с над хиляда глави. Този следобед Джейн им помогна да израждат овцете.

— Сим, напоследък губил ли си животно от стадото?

— Не. Кучетата са добре обучени и ни предупреждават, когато наближи някой хищник.

— Това е добре. — Джейн се поколеба и нерешително попита: — А виждал ли си рис по тези места?

— Не се мяркат наоколо. По-късно, когато отведем стадата към високите пасища, може да срещнем някоя дива котка. В Пентланд и Ламермур има доста.

Джейн потъна в мълчание, доволна, че нейният рис не бе убил никое от животните на Дъмфрис.

Когато нощта настъпи, имаше вече три малки новородени агънца, чиито майки умряха при раждането и които нямаше да оцелеят без нежните грижи на Джейн. Сим ги отнесе в каменната къща, където девойката ги сложи на топло пред огнището.

Магота кипна вода, за да се измие внучката й от кръвта, с която се бе изцапала от глава до пети. Джейн се почисти и се насочи към малките.

— Не, първо ще хапнеш, а после ще се погрижиш за тях. Трябва да имаш сили, иначе дарбата ти да лекуваш ще загине.

Джейн разбираше, че баба й е права. Предстояха й още дълги часове работа, ако искаше да спаси новородените. Затова послушно взе пълната купа с димящо варено и приседна до Магота.

— Нали Кейти и Мери не са казали нищо на татко за това, че трябва да ми намери съпруг?

Магота много добре знаеше, че въпросът бе обстойно обсъждан и бяха направени различни предложения, но чувстваше, че може да коригира решенията на Джок, що се отнася до най-малката му дъщеря.

— Джейн, дадох ти думата си, че няма да те омъжат насила. Избий си тази мисъл от главата. Тук няма подходящ съпруг за теб. Няма да те принеса в жертва на някой свинар или на някой тлъст невежа.

Успокоена от думите на баба си, девойката напълни едно каменно шише с овче мляко от стомната, която бе оставила да се топли до огъня, притисна парче чист ленен плат към тясното му гърло и разклати, докато платът добре се напои. После внимателно повдигна най-малкото агънце и му подаде ленената бозка. Отначало то изглеждаше твърде слабо, за да има сили да суче, но гласът на Джейн и ръцете й сътвориха чудото.

След около половин час тя успя да накара малкото създание да преполови млякото от шишето, а руното му — сухо и пухкаво от настойчивите й пръсти — го превръщаше в мъхеста вълнена топка. Остави го край огъня и вдигна следващото. С много търпение и нежност Джейн повтори действията си. След час и третото бе нахранено.

Магота донесе едно одеяло.

— Почини си, дете.