Вирджиния Хенли - Брак за една година

Робърт Брус се усмихна.

— Тогава ти бе само едно дете на седемнадесет години, но вече достатъчно красиво, за да всее смут в сърцата на братята Брус.

— С изключение на теб. Доколкото си спомням ти беше същински дявол и безмилостно ми се подиграваше.

— Аз не бях изключение, Джори. — Тъмните му очи заблестяха, докато се наслаждаваха на деликатната й красота.

— Ти си си все същият дявол — засмя се младата жена.

Джори се развесели, когато видя, че брат й се настанява между нея и Брус. Бе сигурна, че Линкс е забелязал искрите, които прехвърчаха между тях.

— Съжалявам, че не ти се отдаде възможност да говориш с краля, Джори. Изглежда пътуването ти е било напразно — заяви брат й.

Тя стрелна с поглед Брус и нацупи пълните си устни.

— Не съвсем. И утре е ден.

Линкс поклати глава.

— Утре кралят и войската заминават за Шотландия.

Игривите пламъчета в очите й помръкнаха.

— Война? — Когато Линкс кимна, тя потърси с поглед Брус. — За кого ще се биете, милорд?

— За Робърт Брус — прямо отвърна младият мъж.

— Той застана на наша страна — поясни Линкс.

— Поне засега… Възнамерявам да смачкам Комин и да си върна земите в Анандейл и Карик, така че с радост ще приема подкрепата на Едуард — обичайно дръзко завърши Брус.

— Ти си господарят на Карлайл Касъл и кралят очаква да го защитаваш — напомни му Линкс.

— Сега ще се върна там, но когато започнат истинските сражения, ще бъда в разгара им. Имам братя. Те са способни да защитят Карлайл.

Лицето на Джори засия.

— Аз съм заточена във фамилния ни замък в Уигтън, милорд, който както знаете е недалеч от Карлайл. Ще ме придружите ли? — Въпреки че чудесно знаеше, че брат й и чичо й Джон щяха да й осигурят надежден ескорт от рицари на де Уорън, много й се искаше да получи закрилата на този могъщ и силен шотландски граф.

Устните на Брус се извиха в чувствена усмивка.

— Ще бъде удоволствие за мен.

— Не бъди толкова сигурен, Робърт — предупреди го приятелят му. — Тя е едно малко дяволче, което има склонността винаги да предизвиква хаос.

— Няма да я изпускам от поглед и ще бъда винаги близо до нея — обеща Робърт Брус.

При тези думи на Джори й прималя.

По-късно същата вечер тя припряно кръстосваше стаята си, опитвайки се да намери изход. Притежаваше упоритостта на териер и отказваше да се примири с поражението, когато бе толкова близо до целта. Трябваше да говори насаме с краля и единственото място, където това можеше да стане, бе спалнята му. Затова разчеса косите си, докато заблестяха като сребърен водопад, намаза устните си с мехлем и втри няколко капки благовонно масло между гърдите си. После покри главата си с воал и взе един поднос със сладки.

Тръгна по коридорите на замъка към личните покои на краля. Поради късния час повечето от обитателите на Нюкасъл си бяха легнали. Изкачи стъпалата към кулата. Знаеше, че стражата пред вратата ще я спре. Когато видя застаналия на пост, от гърдите й се изтръгна въздишка на облекчение — не го познаваше.

— Негово Величество се оттегли и не желае нищо повече.

— Кралят е изпратил да ме повикат, милорд — задъхано отвърна Джори, изумена от собствената си смелост. Мъжът поклати глава.

— Негово Величество не е поискал жена за през нощта.

— Нима? — измърка тя и го изгледа предизвикателно. — Крал Едуард обича да си похапва сладко, преди да заспи.

— Като всички нас, нали, скъпа? — засмя се и протегна ръка към воала й.

— Не! — Джори отстъпи и доверително снижи глас: Милорд, аз не съм обикновена жена, аз съм дама. Кралят ще се разгневи, ако се разкрие самоличността ми. — Разбра, че почти е успяла да го убеди и продължи: — Той ми каза, че тази вечер вие ще сте на пост и добави, че сте един от най-дискретните му служители. — Докато мъжът осмисляше комплимента, Джори леко се плъзна вътре.

Едуард Плантагенет, облечен в кадифен пурпурен халат, вдигна златокосата си глава. По-скоро бе усетил, отколкото чул смутителя на уединението си.

— Да, какво има? — властно попита той.

Младата жена пристъпи напред и отметна воала, за да открие лицето си.

— Ваше Величество, аз съм Марджори де Уорън.

Той сви вежди.

— Какво, по дяволите, търсиш тук?

— Сир, дойдох от името на принцеса Джоана.

Лицето му стана сурово.

— Наредих да оковат във вериги този негодник Монтимър! Амбициозната свиня се е възползвала от слабостта на дъщеря ми! Това не я оневинява, нито пък тези, които са я окуражили да предприеме тази пагубна стъпка. — Гласът и очите му бяха студени като лед. — Те обезчестиха паметта на Гилбърт де Клер и семейството му се чувства опозорено и обидено. Бракът ще бъде анулиран.