Вирджиния Хенли - Брак за една година

Джори остави воалът да се свлече от главата й и се отпусна смирено на колене.

— Ваше Величество, Джоана ме изпрати, за да измоля прошка и разбиране. Тя иска да чуете истината от моите уста, преди другите да отровят мислите ви с измислените си истории. — Видя как студеният поглед на Едуард се спря върху устните й и мислено отправи гореща молба гледката да го направи малко по-приветлив и да стопи леда в очите му. Забеляза как изгледа косите й и разбра, че е усетил уханието й. Когато се наведе и хвана ръцете й, за да я изправи, почувства борбата, която се разгаряше в него.

— Кажи каквото има да казваш! — Гласът му не беше груб.

Джори пое дълбоко дъх и видя как очите му заискриха при вида на белите й гърди.

— Ваше Величество, Джоана много добре осъзнава е каква голяма чест сте я удостоили, омъжвайки я за най-достойния благородник, графа на Глочестър. Тя е встъпила в брак с него от любов, но не от любов към Гилбърт де Клер… А от любов към вас. — Джори се питаше дали кралят си спомня ужасните гневни изблици на високомерната и непокорна Джоана, преди най-сетне да се смири и съгласи да се омъжи за застаряващия граф. — Този път тя последва сърцето си. Омъжи се за Ралф де Монтимър, защото се влюби в него.

— Монтимър е един нищо и никакъв оръженосец!

— Никога не е бил нищо и никакъв, сир. Той е най-смелият воин на Гилбърт де Клеър. Тъкмо той се би за де Клер и извоюва славни победи, когато поради напреднала възраст графът се оттегли от бойното поле. Владетелят на Глочестър му бе доверил живота си и аз вярвам, че е накарал Ралф да му се закълне, че винаги ще се грижи за Джоана.

Увлечена от собствените си приказки, Джори реши още малко да поукраси.

— Да види любимия си окован във вериги! Това ще разбие сърцето на Джоана! Най-горещото й желание е вие да опознаете Монтимър и да го оцените справедливо. Воините на Глочестър и Херефорд, които са под негово командване, му засвидетелстват голямо уважение. Повикайте го при себе си, сир. Дайте му възможност да ви покаже способностите си и да ви засвидетелства почитта, която храни към вас.

— Много добре го защитаваш. Какво толкова има у този Монтимър, че така ви е омаял двете с Джоана?

Джори се вдъхнови.

— Той напомня на Джоана за вас, сир. Това е, което я привлича най-много, кълна се.

Чертите на Едуард се смекчиха, докато проницателният му поглед обхождаше деликатната й красота.

— Кое ви кара всички вас от рода де Уорън да сте толкова предани на краля?

— Вие ни удостоихте с доверието си, сир. За семейство де Уорън това е свято нещо. — Джори се надяваше Бог да не я порази на място заради думите й; все пак те съдържаха съвсем малко преувеличение.

Едуард се отпусна в едно кресло пред огъня и й даде знак да седне.

— Ваше Величество, утре потегляте на война. Заради любовта, която изпитвате към Джоана, аз ви моля да й простите. Тя няма да понесе недоверието и лошите чувства помежду ви. Любовта на бащата е специална.

Едуард съчувствено й се усмихна.

— Спомняш ли си своя баща?

Джори тъжно поклати глава.

— Линкс си го спомня добре, но аз съм била много малка, когато е умрял.

— Той беше моят най-скъп приятел. Точно той уреди бягството ми, когато Симон дьо Монфор ме плени.

— Знам, сир.

— Неговата вярност към мен беше безгранична, както изглежда е твоята към своенравната ми дъщеря.

Сега, когато разговорът се върна отново към принцеса Джоана, Джори отвори уста, за да моли отново, но Едуард вдигна ръка.

— Ще изпратя да повикат този Ралф де Монтимър и сам ще го преценя.

— Благодаря ви, сир! — Подви коляно. Знаеше, че е сторила всичко, което бе по силите й и се надяваше да е умилостивила малко сърцето на краля към непокорната принцеса. Вдигна воала си и тихо промълви: — Бог да ви пази, Ваше Величество.

Докато бързаше надолу по стълбите, Джори бе убедена, че в този час всички в замъка вече спят. Почти бе стигнала до стаята си, когато една силна ръка я сграбчи за рамото. Младата жена едва не се разпищя пронизително, но разпозна братовчед си Фиц-Уорън, който отметна воала й.

— Какво ще кажеш за една целувка?

— Дяволите да те вземат, негоднико, изкара ми ума! — Когато я притисна към стената, Марджори вече не изпитваше страх, а единствено гняв. — Пусни ме веднага!

— Мислиш, че си прекалено добра за мен, след като си поигра на блудница с краля? Обзалагам се, че не искаш нито баща ми, нито брат ти да го узнаят. — Ръката му обхвана алчно гърдите й.

— Линкс ще те убие, ако разбере какво правиш сега.