О. Хенри - Опитали — убедили се

Най-накрая Уестбрук, макар и неохотно, наполовина така да се каже, даде своето съгласие. И в тази половина надделя вивисекционистът 1 1 Вивисекция — рязане на живо, бел.пр. , който живее във всеки един от нас. Нека се осмели да ми възрази този, който никога не е вземал скалпел в ръце. Лошото е в това, че не винаги имаме под ръка зайци или морски свинчета.

Двамата изкуствоизпитатели излязоха от парка и се отправиха на изток, а след това завиха в южна посока, докато стигнаха до района на Грамерси. Зад високата желязна ограда малкият парк се бе пременил в нова, зелена пролетна одежда и се любуваше на себе си в огледалото на фонтана. Ограждаха го порутени жилища — изоставени пристанища на отминало величие — сведени едни към други като шушукащи си призраци, припомнящи си славните дела на отдавна отишлите си от тоя свят знатни особи.

На пресечка-две северно от парка двамата отново се насочиха на изток и не след дълго Доу поведе редактор Уестбрук във висока, но тясна сграда с безвкусно боядисана фасада. Спряха на петия етаж и едва поемайки си дъх Доу извади ключ и отвори една от вратите на площадката. Когато влязоха, Уестбрук огледа със съжаление оскъдната и вехта мебелировка в апартамента.

— Седни, ако успееш да откриеш някакъв стол — каза му Доу, — докато намеря писалка и мастило. Я, какво е това? Бележка от Луиза. Сигурно я е оставила сутринта преди да излезе от къщи.

Той взе плика, оставен на масата в средата на стаята, и го скъса. Зачете бележката, която намери вътре. Беше започнал на глас и така продължи до края. И ето какво чу редактор Уестбрук:

Скъпи Шекълфорд,

Когато четеш това писмо, аз ще бъда на около сто мили оттук и ще продължавам да пътувам. Получих място като хористка в Западната оперетна трупа и днес в 12 часа тръгваме на турне. Не исках да умра от глад и затова реших сама да си изкарвам прехраната. Няма да се върна. Госпожа Уестбрук идва с мен. Тя казва, че й е омръзнало да живее със смесица от фонограф, айсберг и речник и също няма да се върне. Два месеца с нея тайно репетирахме песните и танците. Надявам се, че ще успееш и всичко с теб ще бъде наред.

Сбогом

Доу изпусна писмото, закри лицето си с треперещи пръсти и заговори високо с ужасен дрезгав глас.

— Господи, защо ми даде да изпия таз горчива чаша? Щом ангел като нея може да постъпи така вероломно, нека тогава най-прекрасните от всички твои небесни дарове — вярата и любовта — да станат безполезни думи в устата на предателите и злодеите!

Пенснето на редактор Уестбрук падна на земята. Разкопчавайки и закопчавайки копчето на сакото си, той шептеше с посинели устни:

— Слушай, Шек, що за дяволско писмо е това? Мътните да го вземат! Да му се завие свят на човек. Дявол знае какво е това! А? Шек?

© 1997 Красимира Маврова, превод от английски

O. Henry

Proof of the Pudding, 1910

Източник: http://bezmonitor.com

Разпознаване: ScanHeads

Редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

О. Хенри. Гласът на града. Сборник разкази

Издателска къща „Кронос“, София, 1997

Художник: Борис Драголов

Редактор: Пламен Мавров

ISBN 954-8516-29-2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13754]

Последна редакция: 2009-10-09 16:50:00

Вивисекция — рязане на живо, бел.пр.