Емил Зола - Тайните на Марсилия

Любовниците бяха прекарали една бурна нощ в мръсната колиба на Пюирикар. Лежаха там, сред паяжините, далеч от света. Около тях цареше безмълвие. Те бяха свободни да се обичат и вече не трепереха, отдавайки се изцяло на любовта си. Филип за нищо на света не би заменил сламената си постеля с кралско ложе. Казваше си в горд унес, че държи затворена в конюшнята една наследничка на рода Казалис. С каква наслада увличаше след себе си това дете сред пустинните местности на Жомгард през следващите дни. Държеше се с нея едновременно като нежен баща и необуздано като диво животно.

Филип не можеше да спи в къщичката: силната миризма на мащерка, върху която лежеше, го подлудяваше. Сънуваше буден как господин Дьо Казалис го приема мило и как става депутат, наследявайки чичото. От време на време чуваше болезнените стенания на спящата до него Бланш, чийто сън бе трескав и неспокоен.

Девойката бе започнала да възприема бягството си като кошмар, изпълнен с жестоки удоволствия. През деня, затъпяла от изнемога, тя тъжно се усмихваше и изобщо не се оплакваше. Бе се съгласила да тръгне с Филип от неопитност, а характерът ѝ пречеше да помоли да се върнат. Сега принадлежеше телом и духом на този човек, който я увличаше в прегръдките си; само би желала да не вървят толкова много. Продължаваше да се надява, че чичо ѝ ще даде благословията си, щом гневът му стихне.

С първите слънчеви лъчи те напуснаха ложето от мащерка. Дрехите им бяха започнали да се превръщат в дрипи, обувките им съвсем се бяха скъсали. Но утринта бе толкова свежа и уханията на полето така омайни, че забравяха за нещастието си и усещаха остро глада.

Филип накара Бланш да се прибере в скривалището, а сам се отправи към Толоне да търси храна. Завърна се след половин час и я завари уплашена до смърт: твърдеше, че е видяла вълци.

Една огромна каменна плоча им послужи за маса. Приличаха на двойка влюбени скитници, обядващи на открито. След това се отправиха към центъра на платото, където останаха през целия ден. Там изживяха може би най-щастливите мигове на любовта си.

Но ето че страхът отново ги обзе с настъпването на вечерта и те не посмяха да прекарат още една нощ сред тази пустош. Свежият въздух им вдъхваше вяра, мислите им бяха пълни с нежност.

– Изморена ли си, бедно мое дете? – попита Филип.

– О, да! – промълви тя.

– Слушай, ще направим още един последен преход. Ще идем в къщата на Инар в квартала Троа Бон Дийо. Там ще останем, докато чичо ти ни прости или ме арестуват по негово нареждане.

– Чичо ми ще ни прости.

– Не зная дали да вярвам... Във всеки случай вече не искам да бягаме. Ти имаш нужда от почивка. Хайде, тръгваме! Ще вървим бавно.

Пресякоха платото, отдалечиха се от Инферне, вдясно от пътя им остана замъкът Сен Марк. След час пристигнаха.

Къщата на Инар бе разположена на хълма, вляво от пътя за Вовнарг. Зад него остава долината на Репетанс. Беше малка двуетажна постройка. Долу имаше само една стая с клатеща се маса и три плетени стола. По малка стълбичка се стигаше до горното помещение, което приличаше по-скоро на празна таванска стая. В нея имаше един-единствен дюшек, положен върху купчина сено. Инар грижливо бе сложил до него и един чаршаф.

Намерението на Филип бе да отиде на следващия ден в Екс, за да научи какво е отношението на господин Дьо Казалис към него. Разбираше, че е невъзможно дълго да се крие. Легна си почти успокоен, утешен от думите на Бланш, която гледаше на събитията с момински надежди.

Вече цели двадесет дни бегълците бродеха из полята; толкова време и полицията кръстосваше областта да ги търси, като от време на време изгубваше следите им, но отново ги намираше, винаги подпомогната от някое дребно обстоятелство. Тази мудност бе усилила гнева на господин Дьо Казалис. Яростта му нарастваше при всяко ново препятствие. В Ламбеск полицаите бяха закъснели с няколко часа; в Тулон за преминаването на бегълците бе съобщено един ден след завръщането им в Екс; навсякъде се измъкваха като по чудо. Депутатът обвиняваше полицията в недобросъвестност.

Най-накрая го увериха, че любовниците се крият някъде в околностите на Екс и ще бъдат арестувани. Той незабавно пристигна там с намерение да участва в търсенето.

Жената от улица "Секстий", която им бе дала подслон за няколко часа, бе обзета от паника. И за да не я обвинят в съучастие, разказа всичко, като обясни, че сигурно се крият в някоя от вилите на Инар.

Разпитаха собственика, но той отрече спокойно и заяви, че не е виждал роднината си от много месеци. В този момент Филип и Бланш се намираха в къщата в квартала Троа Бон Дийо. Галантеристът не успя да предупреди любовниците през нощта. На другия ден в пет часа на вратата почука полицейски комисар и заяви, че в къщата и в трите извънградски вили ще бъде направен обиск.