Димитър Талев - Преспанските камбани

— Кардашлар — засука Рамадан ага единия си мустак чак до ухото, сетне засука другия си мустак: — Агалар… Ние няма защо да се бием в гърдите като грешници. Имаме само една грешка: изпуснахме юздата на раята. Да пипнем ние пак тая юзда, да я вземем здраво в ръката си, пък ела да видиш! — И той завъртя наоколо кръгли очи, сложи ръка върху оръжието си, а в силяхлъка му имаше до десет оки желязо — пищови и ножове.

Сега се чуха гласове от всички страни, един след друг:

— Това е! Юздата да им стегнем здраво!

— Те съвсем се забравиха, мръсните му гяури и свини!

— Едно време… Е добре де! Едно време гяуринът ца нозе ще ти стои и в очите не смее да те погледне!

— Бягат от селата, бягат от чифлиците ни! Не искат да работят. А за какво са те, гяурите, аз ли ще ора нивите си!

Мина доста време и се виждаше, че няма какво повече да се говори и повтаря. Бахтияр ага бе изтрезнял от афиона си, та цял клюмна, отпусна се без сили и току залиташе задрямал, с натежала глава. Исмаил бей не можеше да се бори повече с глада си и се обърна към каймакамина, вече понадигнал се да става:

— Каймакам ефенди, каза се всичко… дай позволение да си вървим…

Джемал ефенди кимна, той не искаше да гневи и смущава всички тия аги и бейове и само това рече, преди да дигне меджлиса:

— Агалар, сега всеки от нас знае какво се иска от него и какво трябва да върши. Ще пиша на вали паша, че предадох неговата заповед на всички най-достойни агалари в Преспа и те ще я предадат на всички османлии по-нататък.

Агаларите се разотидоха, отиде си уморен вкъщи и каймакаминът. В широката, вече празна одая остана само гъстият облак тютюнев пушък, който вися дълго между четирите стени, докато се процеди най-сетне през многобройните разхлабени прозорци. От обширната заповед на битолския валия всеки от агаларите запомни само това, което всеки поотделно намираше за важно и доколкото умът му можеше да задържи по нещо от нея. Но в ума на всички преспански агалари остана една мисъл:

— Гяурите надигат глава!

Така отекна тоя ден и на другия ден султанската и пашовската заповед и между стените на преспанските Джамии. Това бяха запомнили от нея и петимата главни ходжи:

— Гяурите надигат глава!

На меджлиса при каймакамина старият Рюшди бей нищо не каза, макар да знаеше, че думата му тежи сред преспанските агалари. Що има да говори повече? Той пръв още преди години бе казал: гяурите надигат глава, и пак той бе пострадал най-много от гяурските своеволия: през последните години над тридесет души селяни бяха избягали от неговите два чифлика и все по-млади, работни люде. Ако продължи така, чифлиците му ще останат без работници. Нему ли ще разправя някой, че раята не признава вече господарите си? Не е нужно пашата от Битоля да му праща писма и заповеди! Пашите и каймакамите това си знаят — писмата си, заповедите си, хартиите си, та да забъркат още повече всяка работа.

Не каза нищо Рюшди бей, но още там, при каймакамина, реши да действува. Мислил бе той и бе решавал още преди това, но ето сега и пашата даваше изин 21 21 Изин — позволение. на правоверните да превият врата на раята. Още на другия ден събра в селямлъка 22 22 Селямлък — мъжко отделение в турска къща. си петима бейове и чифликсайбии, а те владееха едва ли не половината преспанско поле.

— Кардашлар — рече им той. — Чухте какво се каза вчера при каймакамина и не е за пръв път да се казва, че раята се изплъзва от ръцете ни. Сега сам пашата ни дава изин да й стегнем здраво дизгините, а се вижда, че то иде и от по-високо място, самият падишах го казал, да ни е жив хиляда години. Е, агалар… селяците бягат от моите чифлици. Бягат и от вашите. Може и без хора да останем ние и земята ни така ще запустее. Да ги спрем, агалар, да ги вържем здраво и никой да не може да се откъсне от синджира си!

Отговорът и на петимата агалари беше един и същ:

— Да ги спрем. Но как?

И само един от тях се опита да даде акъл:

— Събра ни вчера каймакаминът, заповед има от пашата, а тя иде от най-високо място, да поискаме сега ние той да ни помогне, каймакаминът. Ние най-много патим от гяурите — земята ни ще запустее. Нека ни даде каймакаминът заптии да спират селяците по чифлиците ни и като избяга някой, да го хвърлят в затвора.

Рюшди бей, какъвто беше дребен и сух, скочи на краката си:

— Що говориш ти! Всички тия каймаками н паши все с хартии и писма се занимават и всеки гяурин ще ги купи с по няколко лири. Такъв си е и нашият кюрд. Слушайте тук, агалар, какво ще ви кажа аз! — тупна се той в гърдите с малкото си, сухо юмруче: — Сами ще си свършим работата и къде по-добре.