Димитър Талев - Преспанските камбани

— Жена, която не ражда, може да е вързана с един, може с два, може с три пояса. Първият е най-лесен за развързване. Оттатък Саридере, в една впадина има кладенче, викат му Самодивското кладенче. Ти го знайш, бабо, Глаушице. На деветдесет крачки от него, по височината! над него, има един голем камен, отдалеко се вижда. Викат му Пърчило. Знайш го и него, бабо Глаушице, сичкй го знаят в Преспа. Която жена не ражда и иска да роди, ще стане преди изгрев, ще отиде и ще се измие на Самодивското кладенче. Сетне ще се покатери към Пърчило и ще се завърти около него три пъти и пак ще се върне и още един път ще се измие на кладенчето. Като се измие втори път, ще откъсне парченце от кошулята си или от друга своя дреха и ще го върже на шипката край кладенчето. Това да стане, преди да изгрей слънцето. Ще чака да минат от тоя ден четирийсет дни, да мине и отмине месецът й, пък ще види и познай дали се развързал поясът й. Ако това не помогне, има тя втори пояс за развързване. За втория пояс ще дойде при мене. Ще й дам билки да пие, каквито аз знам. И ще идва при мене секи ден или девет дни, или деветнайсет, или двайсет и девет. Аз ще позная и ще й кажа колко дни да идва. И секи ден ще разтривам корема й со зейтин, както аз знам. Ще ми донесе и една ока зейтин. Ако и това не помогне, тя има трети пояс. За третия пояс — проточи глас Утката и цяла се обърна към младата жена, втренчи в нея поглед; Ния едва сега забеляза, че очите й бяха възчервеникави и като да тлееше жар дълбоко в тях. Утката изеднаж отсече: — За третия пояс требва да ти кажа насаме. Да не е е майка ти тука, пред нея най-после може, ама пред свекърва ти не може. Е, чакай, чакай… Ето аз ще ти пошепна, а ти слушай харно — и тя се дигна от мястото си с ръце на колената, пристъпи и се облегна върху рамото на Ния, която усети старческата й гръд, мека и увиснала, усети и лъха й, топъл, влажен и вонящ: — Шу-шу-шу… ако имаш трети пояс, може да ти го развърже само друг некой мъж, чужд, не твоят. Твоят…

Ния се дръпна — от меката, отпуснала се плът на Утката, от влажния, вонящ дъх, от думите й. Утката се изправи до нея и продължи гласно:

— Твоят, ще рече, не може. Грешката може да е у него. Некога са убивали безплодните жени с камъни, ама сега се знай, че колкото може да бъде виновна жената, толкова може да бъде виновен и мъжът… Аз знам… Омъжи се некоя и с години нема деца; умре мъжът, омъжи се тя повторно и още първата година ражда, що се дърпаш така… Не може ли мъжът, жената да си потърси колай, защо да стои безплодна, щом господ я благословил да ражда?

— Как така мори? Що говориш ти? — настръхна старата Глаушица. — Чужди ли деца ще раждаш при чиъяка си, в къщата му!

— Той може и да не знай — отвърна Утката. — Що, като не го бива? Ще ги направи друг, чудо големо, пък ще ги отгледа и пак ще бъдат негови. Да се плоди светът и множи…

— Не може да се живей с такава лъжа — продума Ния тихо.

— Лъжа — приподигна рамене Утката, присви устни. — Тука нема лъжа, щом ще дойдат деца. Момъкът, като я взел такъв, неспособен, и я държи… Нема лъжа тука, най-важното са децата.

— Що говориш ти, Утка — разшири лакти Султана Глаушева, като да беше готова да посегне и с ръце към безсрамната лечителка. — Во секо нещо требва да има ред и закон. Со чест требва да се живей. Ако искаш да знайш, сичките проклетии са най-напред у жената.

Ташка Утката отговори тъкмо на нейните думи, но гледаше пак в Ния:

— Така се връзваме ние, жените, сами. Децата се раждат от нашата утроба, от нашата кръв. Мъжът мине-замине. Ако не тоя, може и друг да бъде. Те са като кучетата. Елините 12 12 Елини — древните гърци. некога живеяли по-слободно. Били по-умни люде. С мъж можеш да се срещнеш секогаш, когато сърцето ти поиска. Не е никакъв грех. А ние сами се връзваме и тогава скришом стават още по-лоши работи. Това било от бога, онова било от дявола, а грех ли е да се наситиш, когато си гладен, да пиеш вода, когато си жаден? И то е като глада и жаждата…

Султана скочи:

— Ама що сме седнали да я слушаме тая! Ти не знайш — обърна се тя към Утката, — ти не знайш що е от бога и що е от дявола, а? От бога е да живейш с ред в живота си и с чест между людете, а тебе дяволът ги е в сърцето и, живейш като кучка! Мъжете били кучета, ами затова са создадени мъжът н жената, да бъдат другари и в добро, и в зло. Кучета били, ами що е жената без мъж — ето, разпасана кучка като тебе! Хайде, Нио, да си вървим…

И старата Глаушица се отправи към вратата с непривично бързи стъпки, но Ния тихо подвикна след нея: