Димитър Талев - Преспанските камбани

Еднозвучният тих глас на следователя изеднаж утихна, сякаш го отряза някой с ножица, като нишка, която се точеше равномерно от устата му. Но турчинът пак отлепи тънките си устни:

— Ти не си глупав човек и да не си губим времето ние с тебе… Да ти припомня, може твоята памет да е отслабнала. Повикал те преспанският каймакамин, и тебе, и всички от вашата община, а ти си казал: „Каймакаминът да почака!“ После си казал: „Да стане каймакаминът да ме посрещне на вратата.“ Тогава московците бяха близу до Стамбул. Силен си бил ти. Не си се боял от каймакамина. И това си казал тогава: „Тук, в Преспа, е вече българско царство. Тук не е вече Турция.“ Така си казал ти пред всички първенци в Преспа и това стига. Стига и това, Лазар Стоян Глауш, но ти си казал и си направил нещо повече: казал си за Кючук Кадри и после си пратил хора да го убият. Ние и това знаем. Нападението на конака в Преспа е също твоя работа. Не може да стане такова нещо в Преспа, а ти да не знаещ. — Турчинът пак млъкна, обърна се към прозореца и рече: — Говори, Глауш, да те чуя.

Като се обърна следователят към прозореца, искаше да покаже своето пренебрежение към Лазара, към това, което можеше да каже той. Тъкмо оттам почна Лазар и макар да усещаше бързите, отсечени удари на сърцето си, напрягаше всички сили да защити живота си. Той чувствуваше лека парлива болка дълбоко в гърлото, някакво леко стържене по врата си — с ловки, жилави пръсти следователят слагаше въже около шията му. Колкото напрягаше Лазар ума си да подбира всяка дума, толкова се напрягаше той да поддържа гласа си спокоен и твърд, да запази спокоен израз на лицето си. Той каза също на турски:

— Лошо са те осведомили, следовател ефенди. Не е вярно това, което са ти казали против мене. Всичко е наредено така, че да ме погуби, а не както е според истината и правдата.

Следователят се обърна към него с едва-едва учудено лице:

— Отричаш ли?

— Отричам, следовател ефенди.

— Свидетели за всичките ти думи и деяния са всички първенци в Преспа.

— Извинявам се, следовател ефенди, но ако има свидетели срещу мене, това ще са хора от другите народности в Преспа. Няма да се намери нито един мой сънародник в Преспа, който ще потвърди техните обвинения срещу мене.

Следователят изеднаж отвори очи изненадан и сега изглеждаше чудно, че имаше такива големи, опулени очи. Бързо се съвзе и каза:

— То се знае, твоите ще бъдат с тебе!

— Може да е така, но също така се знае, че чуждите ще бъдат против мене.

Следователят подскочи, загуби власт над себе си.

— Ние не можем — викна той кресливо, — не можем да не вярваме нашите първи хора в Преспа!

— Тогава, следовател ефенди, господ да ми е на помощ.

— Признай всичко и съдът ще бъде снизходителен към тебе.

Лазар усети как изчезна парливата болка в гърлото му: следователят не беше вече толкова самоуверен.

— Няма какво да признавам, следовател ефенди, Работил съм за християнския народ в моя роден край, за църкви, за училища, но всичко е било по закон. Какво е станало с преспанския конак, аз не знам. Чух гърмежи една нощ, но бях в затвора, затвориха ме много време преди това.

Загледа се в него следователят със зли, враждебни очи. Дигна едно от перата пред себе си, показа го на Лазара, завъртя го между розовите си, пухкави пръсти:

— Аз ще говоря вместо тебе… — и без да дочака отговора на Лазара, плесна по масата: — Чауш! — На вратата се показаха и двамата заптии: — Отведете го!

Около един час по-късно пред следователя се изправи Вардарски. Ефендията току-що бе написал две големи страници и в заключение ги сочеше като безспорен следствен материал срещу Лазар Глаушев. Беше доволен от работата си и бе възстановил отново своето самочувствие на ловък, изкусен следовател. Но той не можа да скрие учудването си, като видя насреща учителя. Едрата глава на Вардарски беше едно валмо от разбъркани, нечисти косми, бледото му лице беше прерязано от черната превръзка на сляпото око, а здравото му око пламтеше още по-силно и в цялата му външност личеше нападателна стремителност, по измачканата му дреха се виждаха засъхнали кървави петна. Той не дочака следователя и заговори пръв, а турчинът още повече се учуди на анадолския му турски език. Вардарски рече:

— С мене вие, следовател ефенди, нямате никаква работа, нито пък аз с вас.

— Как тъй… — и следователят още по-плътно стисна тънките си устни.

— Аз отивам направо пред съда и там ще кажа, което имам да кажа.

— В съда мога да те пратя само аз. Без мене ти не можеш да се явиш пред съда.