Димитър Талев: Щитове каменни

— Те двамата са по-побягнали към Охрид… Ка-казаха ми… видели са ги нататък…

Самуил мълчаливо кимна. Радой му говореше за двете побягнали момчета. Той искаше да облекчи сърцето па своя господар.

Когато стигнаха оттатък Обител, тъкмо където пътят се разделяше за Охрид и за Преспа, Самуил Мокри спря коня и каза на слугата:

— Ти върви в Охрид. Кажи иа ония двамата да не се боят. Проля се кръв и тя стига. Тръгвай!

И самият той подкара бързо за Преспа. Подкара своя кон и Радой, но все извръщаше глава към Самуила, който препускаше по другия път:

— Тичай, го-господарче… Чака те тя там, в Преспа… Тичай да сложиш глава на коляното й. Всеки от нас тъй… иска да има по едно такова ко-коляно. Тичай, пътниче, да си починеш. Докато тръгнеш отново…

© 1958 Димитър Талев

Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2007

Публикация:

ДИМИТЪР ТАЛЕВ. Съчинения (том седми)

Под общата редакция на Стоян Каролев

Редакционна колегия: Емилиян Станев, Стоян Каролев, Магдалена Шишкова, Братислав Талев и Владимир Талев

Редактор Магдалена Шишкова

Самуил — роман-летопис за края на Първата българска държава

Книга първа. Щитове каменни

Редактор Милка Спасова

Изд. № 3671 на издателство „Български писател“

Излиза от печат 28 VII. 1974 г.

ДПК „Димитър Благоев“ — София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4834]

Последна редакция: 2008-01-10 14:13:00

Сечев — февруари.

Вещер — баяч, магесник, зъл човек.

Комит — управител на област, наместник на царя.

Дедъц, дедец — старейшина у богомилите.

Комитопул — син на комит.

Сенище — призрак, привидение.

Протевон — кмет.

вреща — чувал.

Клобурец — калпак.

Побирчия — бирник.

Художник — тогавашен занаятчия, на гръцки технитар, което значи и строител.

Парик — зависим селянин.

Маторие гори — Стара планина.

Тисячник — хилядник.

Геракар или крагуяр — соколар, прислужник или ловец с обучени соколи за лов

Кастрофилакс или кастрофилакт — управител, началник на крепост, градоначалник.

Тревен — май.

Смърди или смерди — свободни селяни.

Синец — твърд син камък.

Ут — бухал.

Аркадиопол — Люле Бургас.

Просинец — януари.

Византион — Цариград, Константинопол.

Мосинопол — Гюмюрджина.

Тъмник — началник на полк или по-голяма дружина.

Оглутаркан — велик войвода на прабългарски.

Титти — дойка, гальовно обръщение към дойка.

На старобългарски „Лествица“.

Българите са били наричани и мизи.

Бръзосок — април.

Комис — комит, граф.

Мерия — полк от пет хиляди войници.

Хебър — река Марица.

Тагма — полк от хиляда войници.

Протокелиот — адютант.