Димитър Талев - Щитове каменни

Те заговориха пак всички заедно и мълчеше тъкмо само боляринът Чичка:

— Нищо не сме правили, нищо не сме говорили с твоя брат! Нели и ти знаеш какъв човек е той, нас нищо и не ни пита…

Самуил пак дигна ръка — да млъкнат:

— Знам всичко, но са нужни признанията ви, за да започне редовен съд. Иначе аз ще свърша и без съд, което е нужно. Помислете добре, докато не дойдат да ви свалят в подземието.

Той се обърна да си върви и не се спря, макар да се повлякоха след него и шестимата боляри, изричайки все едни и същи лъжливи думи. Стоеше там, на мястото си, само Козма Чичка. Той беше най-старият тук, на около седемдесет години, и му беше може би все едно какво ще стане с него; увлякъл се бе той по Арона поради голямата си омраза към Самуила, който преди години бе принудил болярите да признаят париците си за свои изполичари. Той презираше и Арона, но Самуила мразеше с такава старческа упоритост, че преди избягваше да го срещне, а сега, като го доведоха силом при него, не подигна дори очи да го погледне. Мъки — нека бъдат и мъки, но боляринът Козма Чичка няма да стане предател!

Самуил бе наредил да доведат тая нощ в голямата зала на управителния дом и всички други средецки боляри и войводи, началници и управители, съдиите, средецкия митрополит с неколцина от по-старите свещеници в града, игумените на Драгалевския и Боянския манастир, а също и неколцина от по-заможните средецки купци. Когато влезе той в голямата зала на долния кат на управлението, всички тия люде бяха събрани вече там, не бяха дошли само двамата игумени, понеже двата манастира бяха далеко от града. Станаха всички да посрещнат великия войвода, не стана, то се знае, само митрополитът, после всеки зае такова място, каквото му се падаше по сан и ред. Самуил Мокри се спря пред първия стол край стената вдясно, а масата насреща с трите стола, дето беше най-почетното място в залата, остана празна. Преди още да насядат всички, Самуил се обърна и рече:

— Тая нощ ние, събраните тук, ще бъдем съд. Нека седне там на масата първият съдия на областта, за да пази закона и нужния ред. Нека седнат до него и двама от по-младите боляри, които са по-грамотни, за да му бъдат писари и да записват, което е нужно и трябва да остане записано.

Излезе напред първият съдия, а между болярите и първенците в залата настана шум и врява, докато бяха посочени двама от по-младите за писари. Самуил седна, след него и всички останали насядаха но местата си. В залата се чуваше пресилено покашлюване и през него — тих шепот; всеки искаше да предаде своите догадки за тоя необикновен съд и най-често се споменаваше името на Арона Мокри — първия човек на областта, а тъкмо той не беше в залата. Стана отново Самуил, излезе две стъпки напред и в залата пресекна всеки шум и шепот. Той стоеше с бойния си шлем на глава и в пълно воинско облекло; пребледнялото му лице беше опънато и измъчено, както е с всеки човек, когато е в голяма грижа и мъка. Личеше също и голямата му сила — в погледа му, в спокойния и твърд размах на ръката, в гласа му, който изпълни залата, плътен и рязък:

— Ще съдим тук комита на Средецката област, също и на Струмишката, Арона Мокри. Аз само ще спомена, че ми е роден брат, за да кажа, че това сега няма никакво значение и за да кажа още, че тъкмо затова трябва да бъдете по-строги в думата си. Аз съм, който пръв ще говоря против него и ще го обвиня и нека всеки от вас каже по съвест и със страх пред бога и закона какво има да каже против него или в негова полза. Мислете добре и решавайте справедливо, защото думата е за царството ни и никой от нас не стои по-горе от него. Твърдя и обвинявам, че Арон Мокри, също и неговата съпруга Варвара Аронова са предатели и изменници на царството ни.

Той млъкна и като да спря самият му дъх, а в широката зала сякаш нямаше жив човек. То беше само за един миг, разнесе се отново гласът на Самуила и негли още по-силен:

— Преди време най-големият враг на нашето царство, василевсът на ромеите, изпрати за снаха на Арона Мокри една развалена жена и един нечестив владика, който я доведе. Василевсът се подигра с Арона Мокри, защото казал, че ще му изпрати за снаха сестра си, а му изпрати тая жена. Цената на тая измама беше обещанието на Арона Мокри да пусне василевса и войската му в нашето царство и да му го предаде. Вие всички знаете как свърши тая скверна измама. Но Арои Мокри и неговата жена не се вразумиха. Ние бихме и прогонихме вън от царството ни ромеите, по Арои Мокри и след това е готов да стане роб на василевса им, да направи и нас негови роби. Аз няма да говоря повече и ще оставя да говори сам предателят с думите, които е написал с ръката си и по своя воля. — Той извади от пазвата си писмото на Арона до Василия Втори и го размаха високо: — Тук ще прочетете всичко, а които не знаят да четат, ще чуят.