Димитър Талев - Погибел

— Ще свалим булата си — отвърна с поклон единият от българите, — но само пред очите на твое свето царство, не и пред други очи.

Василевсът спря да се почесва, загледан в единия българин, после премести подозрителния си поглед върху другия, но кимна на людете сн, които бяха там, да излязат. Българите свалиха булата си. Василий отново мушна ръка под дрехата си и попита, неволно попримрежил очи от сърбежа по тялото му:

— Кои сте вие? Говорете.

— Ние сме смирени божи служители, монаси — отговори пак същият българин, който, види се, беше с по-висок сан от другия и знаеше по-добре ромейски. Той продължи: — Ти, твое свето царство, имаш в Бъдин не само врагове, но и приятели. При тебе ни пращат твоите приятели.

— Кои са те…

— На първо място епископът на тоя град, Преосвещеният Стефан, а с него и боляринът Никодим Брич. Него, Брича, царят не го зачете да го направи кастрофилакс на Бъдин и сега той е против царя. Против Самуила е и епископ Стефан, понеже Самуил се сдружи с богомилите и сега епископът иска да спаси тоя град от твоя велик гняв и да го спечели за твоята любов. Затова и ни изпраща преосвещеният Стефан при твое свето царство.

Василий извади ръката си изпод нощната дреха, изпъчи гърди и беше внушителен, макар в такова нощно облекло. В големите му черни очи светеше някакво гордо покровителствено съчувствие. Така и заговори василевсът:

Аз съм дошъл в тая земя, за да помогна на своите добри приятели и да ги спася от безумията на неколцина злодеи, които сами и с насилие се провъзгласяват за царе и велможи на вашия български народ. Самуил Мокри пролива кръвта на тоя народ трийсет и пет години, но аз няма да го търпя повече. И тежко на тия, които ще ми се противят, но приятелите си аз ще пазя от всяко зло. Какво ви каза още епископът на тоя град, като ви праща при мене забулени?

Монахът, който говореше, пое издълбоко дъх, преди да заговори отново:

— Твое свето царство… Ние и мнозина още в Бъдни само на твоята милост се надяваме. И нашият кастрофилакс е също такъв безумец… Ние вече гладуваме и жадуваме зад тия стени и треперим пред твоя гняв, който справедливо ще се излее един ден върху нещастните ни глави, но кастрофилаксът насила ни кара да държим затворени градските врати, да посрещаме твоите войници с оръжие и с огън. А къде е Самуил, царят, да дойде и да ни помогне? Преосвещеният Стефан, който е помазан да бди и да се грижи за християните, за всички свои духовни чада в тоя град, ще отвори вратите му пред тебе и ще го предаде в ръцете ти заедно с всички негови жители, за да ги спаси от мъки и от мечовете на войниците ти.

Василевсът с нищо не издаде своята радост, нито дори с гласа си:

— А как ще изпълни преосвещеният това, което обещава?

Пратеникът на предателя беше по-радостен от ромейския цар и побърза да отговори:

— Ти спри, твое царство, нападенията си на града, за да могат приятелите ти да кажат: „Ето василевсът вече не ни напада и ни мисли само доброто.“ С тия думи те ще отворят един ден пред тебе вратите на Бъдин. Ти спри и чакай търпеливо, че може би ще трябва да чакаш дълго. И това ще ти кажа още, че пред тебе ще се отвори най-напред южната врата на града, а ти направи, което е нужно, за да влезеш незабавно и да се притечеш на помощ на приятелите си, които ще бъдат тогава може би в голяма нужда и опасност.

Василий попита някак отдалеко:

— Откъде да знам аз, че при мене ви е изпратил наистина преосвещеният епископ на тоя град, а не кастрофилаксът, който плете може би примка и иска да печели време или пък чака помощ от своя цар? Отворете ми веднага вратите на Бъдин, защо трябва да чакам?

Монахът не се изненада ог думите му, той засили още повече глас и дори замаха с ръце, за да го убеди в думите си:

— Ти изпрати глашатай и чу отговора на кастрофилакса, а ние ти носим отговора на преосвещения епископ, който иска да спаси духовните си чада от гибел, от безумията на нашите управници. Ние изпълняваме свой християнски дълг и нямаме други доказателства освен истинните си думи и ако ти не можеш да ни повярваш, направи тъй, както царство ти желае.

Василевсът отговори:

— Аз съм единственият християнски цар на земята и ще приема думите ви в името на Исуса Христа, сина божи. Ще почакам, както вие искате, за да видя какво ще свършите през това време, ноооо — проточи той глас — няма да ви кажа колко време ще чакам. Вие виждате: всичко оставям в ръцете на преосвещения епископ на Бъдин.

Двамата монаси се върнаха в обсадения град също така тайно, както и бяха дошли при ромейския василевс.