О. Хенри - Триумфът на Маги

. Подобни стъпки не се считаха за почтени методи на сражение. Напращели бицепси, палто, изпънато до скъсване от мощна гръд, чиито копчета заплашват всеки миг да се разхвърчат, явното съзнание за превъзходството на мъжкия индивид в космогонията на сътворението, дори невъзмутимия показ на криви крака в ролята им на покоряващи и омайващи пълномощници в галантните турнири на Купидон — това бяха признатите оръжия и муниции на галантните кавалери от „Детелинов лист“. По тази причина те наблюдаваха коленопреклонението и прелъстителните пози на този гост с вирнати под различен ъгъл брадички.

— Мой приятел, господин Тери О’Съливан — бе формулата на Маги, с която се впусна да го представя на околните.

Тя го развеждаше из помещението и го запознаваше с всеки новопристигнал „детелинов лист“. В този миг изглеждаше почти красива, с възхитителен, сияещ поглед, който заблестява в очите на всяка девойка с появата на първия ухажор и в очите на всяко коте, зърнало своята първа мишка.

„Маги Тул най-накрая си е намерила приятел“ — бе фразата, която кашонените момичета си предаваха от уста на уста. „Я този неин паркетен коцкар да се разкара“ — така пък принадлежащите към Дружеството на сговорчивите изразяваха своето хладно презрение.

Всяка седмица на съботната забава Маги си имаше едно място на стената, което неизменно топлеше с гръб. Когато някой самопожертвователен кавалер я поканеше на танц, тя изпитваше и изразяваше такава признателност, че неговото удоволствие се обезценяваше и принизяваше. Тя дори свикна и престана да забелязва как в един момент Ана смушква с лакът обзетия от неохота Джими, когато според нея става крайно време той любезно да предостави възможност на приятелката й да се поразходи по краката му, докато трае следващата полка.

Но тази вечер тиквата се бе превърнала във великолепна колесница. Тери О’Съливан бе триумфиращият принц, а Маги Тул за първи път разперваше за полет пеперудени криле. И въпреки че нашите метафори от приказния свят се смесват с тези от ентомологията 2 2 Дял от зоологията, който се занимава с насекомите, бел.пр. , те няма да похабят нито капка от амброзията на увенчаната с рози хармония на единствената съвършена вечер в живота на Маги.

Момичетата я обсадиха, за да бъдат представени на нейния „приятел“. След двугодишна слепота младежите внезапно установиха, че госпожица Тул никак не е лишена от чар. Това бе и причина да се впуснат един през друг и да натягат пред нея неотразимите си мускули, за да я ангажират за следващия танц.

Така тя пожъна несъмнен успех. За Тери О’Съливан обаче почестите на вечерта се сипеха щедри и шеметни. Той тръсна къдри, усмихна се и се впусна непринудено в онези седем движения, с които всеки ден пред отворения прозорец на стаята си се стремите към елегантност. Танцуваше като фавн, притежаваше маниер и стил, създаваше атмосфера; думите се лееха от устата му и… вследствие на всичко това изкара два танца един след друг с кашоненото момиче, доведено от Демпси Донован.

Демпси бе лидерът на дружеството. Носеше фрак и можеше да се набере два пъти последователно с една ръка. Бе един от помощниците на полицейския О’Съливан и бе недосегаем за неприятностите. Никое ченге не дръзваше да го арестува. Когато потрошеше главата на някой амбулантен търговец или простреляше в капачката член на специалния отряд, някой полицай се отбиваше при него и смутолявяше:

— Ей, Демпси, момчето ми, кат’ се видиш по-свободен, ’земи се отбий при капитана, че иска да те види за малко.

Но там се случваха и разни господа с големи златни ланци и черни пури; някой разказваше забавна история и после Демпси се връщаше и работеше половин час с шестфунтовите гирички. Тъй че да минеш по опнато над Ниагарския водопад въже, си беше безобидно терпсихорно 3 3 От Терпсихора, (гр. мит.), Музата на танците, бел.пр. представление в сравнение с това да танцуваш два пъти един след друг с кашоненото момиче на Демпси Донован. В десет часа жизнерадостното кръгловато лице на полицейския О’Съливан изгря на вратата и остана да сияе там в продължение на пет минути. Той винаги надзърташе вътре за пет минути, усмихваше се на момичетата и предлагаше самата безупречност на развеселените момчета.

Този път Демпси Донован незабавно се озова до него и започна припряно да му говори нещо. Полицейският погледна внимателно към танцьорите, усмихна се, поклати глава и си тръгна.

Читать дальше