О. Хенри - Един час пълноценен живот

— Много добре, Арман — каза дамата. — Сега можете да си вървите.

После тя се обърна към Хопкинз:

— Изпратих шофьора да доведе братовчед ми, Уолтър Лонг. В тази къща има един грубиян, който се отнася зле с мен и ме наскърбява. Оплаках се на леля ми, а тя ми се изсмя. От думите на Арман разбирам, че сте храбрец. В нашето прозаично време рядко се намират хора, които да са и храбри, и рицарски благородни. Мога ли да разчитам на вашата помощ?

Джон Хопкинз пъхна угарката от пурата в джоба на сакото си. Гледайки това очарователно същество, той за първи път в живота си изпита романтично вълнение. Това бе рицарска любов, която съвсем не означаваше, че е изменил на жилището с бълхестия териер и на другарката си в живота. Той се бе оженил за нея след пикника, устроен от Съюза на етикетничките, когато приятелят му Били Макманъс го беше предизвикал и се бяха обзаложили на по една нова шапка и порция риба за всички присъствуващи. А този ангел, който го молеше за помощ, беше такова божествено създание, че би било кощунство да се говори за риба, а колкото за шапка — само златна корона с безценни камъни би била достойна за нея.

— Вие само ми го покажете тоя, дето ви лази по нервите — каза Джон Хопкинз. — Досега съм пренебрегвал боксьорските си способности, но тая вечер няма прошка.

— Той е там — каза дамата и посочи една затворена врата. — Вървете. Сигурен ли сте, че не ви е страх?

— Кой, мене ли да ме е страх? — отвърна Джон Хопкинз. — Дайте ми само една роза от вашия букет, може ли?

Дамата му даде една червена-пречервена роза. Джон Хопкинз я целуна (розата), затъкна я в джоба на жилетката си, отвори вратата и влезе в другата стая. Тя представляваше богата библиотека, осветена от мека, но силна светлина. В креслото седеше млад човек, увлечен в книгата си.

— Книги по етикеция — това трябва да четете! — каза рязко Джон Хопкинз. — Я елате насам да ви предам някой и друг урок! Ще нагрубявате дамата, а?

Младият човек се изненада, но не много. Той стана морно от креслото, хвана ловко Джон Хопкинз за ръцете и го помъкна, въпреки съпротивата, към външната врата на къщата.

— Внимавайте какво правите, Ралф Бранскъмб! — извика дамата, която ги беше сподирила. — Отнасяйте се по-внимателно с човека, който така доблестно се опита да ме защити.

Младият човек, избута тихомълком Джон Хопкинз навън и затвори вратата след него.

— Бес — каза спокойно той, — по-добре да престанеш да четеш исторически романи. Как попадна тук този тип?

— Доведе го Арман — отвърна младата дама. — Ти постъпи отвратително, като не ми позволи да взема онова санбернарско куче. Затова изпратих Арман да доведе Уолтър. Толкова ме беше яд на теб.

— Бъди благоразумна, Бес — каза младият човек и взе ръката й в своята. — Това куче е опасно. Ухапало е вече няколко души от кучкарницата. Хайде да идем да кажем на леля, че вече не сме сърдити.

Хванати под ръка, те излязоха.

В това време Джон Хопкинз беше вече пред своя блок. На стъпалата си играеше петгодишната дъщеричка на портиера. Хопкинз й подари една красива червена роза и заизкачва стълбите.

Госпожа Хопкинз навиваше лениво косите си на хартийки.

— Купи ли си пура? — попита тя равнодушно.

— Разбира се — каза Джон Хопкинз, — и дори се поразходих по улиците. Прекрасна вечер.

Той седна на кушетката, извади угарката от пурата, запали я и се загледа в грациозните фигури на „Буря“ на отсрещната стена.

— Та ти разправях за костюма на господин Уипълз — каза той. — Такъв един сив, с почти незабележими карета. Чудесен.

© 1977 Тодор Вълчев, превод от английски

O. Henry

The Complete Life of John Hopkins, 1908

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

О. Хенри. Избрани разкази

Издателство „Народна култура“, София, 1977

Второ допълнено издание

Подбор и редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Газдов

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Йорданка Киркова, Лидия Стоянова

O. Henry. The Complete Works of O. Henry

Golden City New York. Doubleday Pages & Company. 1927

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13786]

Последна редакция: 2009-10-09 17:10:00