Сан Антонио - Торта рунтавелка

Стрелецът изчезва от люка. Веднага след това оттам наднича една червендалеста зурла. Притеснен глас пита:

— Има ли некой жив Санантонио в тоя кучи гъз?

Едва са ни развързали и Берю се нахвърля върху Совьор:

— Ти ли си Коджапул, хммм? Знам те аз, нали те закопчах, кат’ беше още зелен обирджия, как ли не би бил да не си го спомняш? Ей го белега, къде ти резнах бузката с бакърения пръстен, дето после го фърлих, че правеше големи поразии, кат’ се нервирам. Я ми реди, господин готин, къде си ръгнал ти да забъркваш моя Сан А. в твоите юесейски дивотии? Туй момче без геле, грамотно и възпитано, с лъскаво бъдеще! Да те у зеления китаец! Ще ми му рискуваш кожата! И за к’во, Господи, да те запитам? За още по-задръстен нещастник от тебе. Нали го знам и него, Мигел Кадифения език. Кога не клечеше с пушкало пред „Креди Лионе“ или „Сосиете женерал“, кльопаше рунтавелки! Егати лакомията! Сички птички от Пигал се бутаха да му кацнат на носа. Цел хамелеон! Уста тирбушон! Кой къде, а той между шунките на некоя булка, да й смазва лостчето с плюнка! Първа шпага, първи коридор! Да ти забележим, че и аз си падам да попаса на фризирана ливада. Ама това и да пееш с часове лигаво тралала на срамничето на некое маце, са две големи разлики! Аз съм за до сливиците. Оборудван, както I ага, не бива да хващам ръжда. Направо си ми е, как му викаха, лебедкова песен. Само гепвам здраво изтребителката за балоните и започвам като академик по гребане. Обаче да си дойдем на приказката, защо ми разваляш ти момчето. Висна ми ченето, кат’ разбрах, че ти се е повел по акъла. Човек нема мира с тия младоци. А бехме закъснели, а беше ми го оставил да ми го глътнат крокодилите.

— Алигатори са! — възразява Совьор.

— Не — намесвам се, — каймани са!

— Каймани или алигатори, ако не бехме ние, да са го хапнали като пържола гадините. Ама я го глей тоя, дето не е пукнал, къде налита да ми смуче палеца! Гадост! Е, те сега ти излезна късметът!

И Берюрие започва яростно с ритници кратуната на влечугото, което скоро пуска кепенците и изпада в кома от тези удари с парен чук.

Може би сега е моментът, о, мой просветлени читателю, да уточня нещо съществено за теб: Берюрие Безстрашний е издокаран във водолазен костюм, с който прилича на кашалот, изплавал от морските дълбини. Маската, вдигната над гумената качулка, добавя към облика му нещо извънземно, което смущава.

— Как пристигна на борда? — питам.

— Имаме един голем зодиак от гуменчук, моторница за дебъркиране. Наш’та е кат на Светата майка църквата.

— Чия „нашата“?

— Ми на мен, Пинюш и командосите!

— Пинюш е тук?

— Кисне на зодиака и си продухва емфизема. На неговите годинки подводното цамбуркане направо ще му пръсне бронхите.

— Обясни ни какво се случи, Дебел? След като за малко да загинем, изядени от каймани, сега не е хубаво да се пукнем от любопитство.

Морското говедо:

— Бе пак добре, че дрънна една жица, за да ни светнеш за ваш’та кспедиция до цуни ми гъза.

— И какво?

— Ми Пинчо тутакси дотърча да разположи ситуацията. Решихме, че твойта история смърди отдалеч и требва да си размърдаме дирниците, та да те извадим от лайната. Отърчахме при Стария. И да ти река, тоя път дъртото се държа на положение. Еднъж да стопли! Отведнъж прищрака и хоп, налапа слушалото да буди големия шеф на ФБР, където го познава. И оня човек, кат’ се надърви на Черния картел, ама се надърви, казвам ти, щеше да пукне тъпанчето на Татенцето. И ги редеше едни, на петте етажа джамовете дрънчаха от английски, моля да ти отбележим. Много страшно става на тоя език мучи, къде по-страшно от секи друг, ако не броим германския и джапанския де. Човекът рече, после Стария ни го повтори, че новият президент бил решил да прочисти страната от тая държава в държавата, която разкапвала полицията, правосъдието и институрциите. Значи метене до дъно, не е страшно, и да се потроши нещо. И желаел значи да сме се били явили двамата с Пинюш право във Вагинтон, че да му изясним к’вото ви засяга и к’ви сте ги дробили. А той тутакси щял да бил включел елитен екип. Не некои леваци или помияри, дето кльопат от ръката на картела, ами честни ченгета, кат’ Елиът Нес, та да би бил сигурен, че не им са натъпкани гушите. Такива работи. Тогава с Боклука се изстрелваме. Кацаме във Вижмиготон и още на летището забиваме лаф с големите клечки от ФБР. Оттам ни пратиха директно към Сан Франциско, щото калифурнаджийските ченгета ви били по петите. Аха, аха да ви обрулят макарите! Прочутият елитров екип е на дойна нога и чака знак да вдигне крак. Добре, изсипваме се на Западналия бряг, дето се вихрят колегите. Казват, че в положението на ситуацията има промени. Федербалните ви връзват връз възглавето на щерката Коджапул и ви влечат в участъка, ама после ви сервират с фльонга на комсомолците от картела. Ето ти значи доказателство за топлата връзка между ченгетата и Черния картел! Пичовете от феберето се лепват зад тарикатите и фиксират как катерът ви катери право на туй яхте. Свиквам поен съвет. Гемията е в извънтротоарни води, значи няма начин да я свитнем. От друга страна, феберето е наясно, че на борда става голям панаир. Преди време изловили тялото на един юнак от ЗПуег 8пагк [???] с двайсе сантима нож между котлетите. И е бил съвсем умрял, та преди да гушне хризантемите, им раздул к’ви ги дъвчат собствениците на яхтето. За гни животинки в аквариума и как им пускат от посетителите да си хапнат. Ченгетата решили, че бълнува, и си го преместили в другия крачол. Обаче моя милост, кат’ разбрах, че са ви затътрили на туй корито, че кат’ ревнах гороломно! Викам им, ей сега вдигам някоя черупка и отпрашвам да видя к’во става. Чак тогава значи се съешават с Ваштамаманакон и оттам дават зелен сенатор за операцията. Действаме шестима. Обзавеждането е муци: сълзотровни гранати, безумни пистолети, картечници, ако обичате! Софи-с-тапицираното, както му се вика. И момчетата техничарчета, много ще те замоля! Накачулваме се по яхтето с въжета и куки. Чувалите с подаръците са ни на коланите. За нула време екипажът е за екарисажа. После приспивните гранати и айде, лека нощ!