Сан Антонио - Торта рунтавелка

Онова, което се случва след това, надхвърля всякакви човешки представи. Едва докоснал повърхността на Водата, нещастникът е буквално раздърпан. Осем зейнали виолетово-червени пасти го захапват. Всеки от хищниците тегли плячката към себе си. Водата поаленява. Тялото на мъченика е разчекнато, разкъсано, разфасовано, изядено! Неописуемо ли? Ами, нали виждаш, че го описвам. Но не добавям нищо, държа се в границите на поносимото, че да не подбелиш очи, малодушни ми читателю! Сред вълните се подмятат късове плът, гледай гледай, един крак! Отвратително е — един самотен крак. Червата се стелят като кълбо змии, което се разбягва. На главата засега никой не налита и тя се търкаля по дъното на стъклената вана, подмятана от движенията на влечугите. Ужас! ТЬе Ноггог!

А зловещият ареопаг съзерцава сцената, без да мигне. Жените дори не пребледняват. Май симпатичната тумба е навикнала на такива „екзекуции“. Кроковците нагъват хищно, трябва да са ги държали дълго без храна. Бият се за остатъците. Подават се над повърхност та и дъвчат доволно. От огромните им кастанети стърчат кости. Течността вече е толкова размътена от кръв та, че не се различава ясно боричкането на веселите животинчета.

Морякът дръпва отново верижката и двете половини на решетката заемат първоначалното си положение.

— Добре — казва Великият инквизитор, — приключихме с първа точка. Сега да пристъпим към двамата мъже пред вас. Техният случай е по-особен. И двамата са французи. Този е полицай и заема висок пост в Париж Онзи е дребен гангстер, не особено ловък, ако се съди по това, че е прекарал повече време в затвора, отколкото отвън — угодническо хихикане в аудиторията. Преди да ви разкажа нещо повече за тях, скъпи приятели, трябва да ви съобщя един много съществен факт Неотдавна Черният картел реши да премахне петима от нашите активни членове: Франк Стъдър, Чарли Рендъл, Куентин Дюър, Том Лимбер и Ървинг Клей. „Договорите“ по отношение на първите четирима бяха изпълнени коректно. Но последният не можа да бъде… екзекутиран поради основателната причина, че Клей почина преди това от естествена смърт: рак. Момчетата от картела извършиха проверки недостатъчни, както се уверихме по-късно). Казано направо, Клей ни измами със своята естествена смърт. Всъщност той докарал от Франция един дребен престъпник, когото пробутал на свое място при кремацията. Хитро! Клей бил предупреден, че дните му са преброени, и прибягнал до този трик, за да се измъкне. За негово нещастие пустият му французин бил голям фустопоклонник. По време на престоя си при Клен в Гълфпорт станал любовник на една чернокожа проститутка. Освен това бил от любопитните и намерил телефона на мястото във Фресно, където Клей смятал да се „оттегли“, и го съобщил на възлюбената си. Дотук ясен ли съм? Окей. Приблизително по това време пристигат тези двамата, тръгнали, предполагам, да търсят своя сънародник, въпросния дребен френски тарикат Дела Рока. Издирванията им ги отвеждат до проститутката и те я удавят във ваната и, след като я накарват да проговори.

— Не е вярно! — провиквам се. — Аз съм полицай, а не убиец!

Мъжът подхвърля през рамо, без да се стресне:

— Изчакайте, ако обичате — после продължава разказа си: — Понеже разпитвали колежките на момичето за адреса му и срещнали съседи по стълбите, на полицията в Мисисипи не й било трудно да попадне на следите им и да научи, че са отлетели за Калифорния. В разследването се включват федералните служби. Светкавична анкета, за което заслужават благодарност от Черния картел. Те арестуват тези индивиди, които междувременно са убили брата и жената на Клей край една запустяла мина в Сиера Невада.

— Не е вярно! — повтарям.

Великият инквизитор ми се усмихва почти доброжелателно:

— Сега е моментът да представите обясненията си, господин детектив.

В тоя миг си казвам, че за тези почтени велможи на организираната престъпност най-прекрасните, най-вълнуващите, най-трогателните думи ще бъдат като музика за глухи. Ако си дал на осем прегладнели каймана да изкълват жив човек, за теб думата чувствителност е безсмислен звук. Дали ще им рецитирам Маргьорит Дюрас или ръкописите от Мъртво море, е все тая. И все пак, за да не пропусна и най-малката възможност, им разказвам подред и с лаконичност, от която и Фидел Кастро би позеленял от завист, поредицата събития, разиграли се до днес. Премълчавам само живописния начин, по който се запознах с Маноло дела Рока, защото, като ги гледам, представа нямат що за десерт е къдравата торта с удължен срок на годност. Излагам им подбудите и развитието на моето разследване, без да премълчавам нищо. Накрая възкликват, когато им съобщавам, че Клей вече наистина е мъртъв, пречукай от моя приятел бандит. Обяснявам им къде се намира: могат да си го приберат без никакви затруднения, ако тленните му останки представляват интерес за тях.