Сан Антонио - Торта рунтавелка

Когато свършвам, Великият инквизитор кима с доволен вид:

— Ето една добра новина — казва. Но веднага намира за какво да се заяде: — Господин детектив — обръща се към мен, — разказът ви звучеше с нотки на достоверност, което ме кара да мисля, че нещата наистина са се развили така. И все пак бих искал да се спрем по-подробно на един момент: Ървинг Клей направи ли пред вас някакви признания, преди да умре?

— Как би могъл? Намираше се в кома след страхотния удар с дръжката на пистолета, нанесен му от мистър Коджапул!

Съгласява се още веднъж (по-далече дръж).

— Преследвахте го с хеликоптер?

— Точно така.

— Как се върнахте от Мексико, щом сте го откарали във въпросната кариера с бялото порше, което сте изоставили там?

Я го виж, има фосфор в мозъка си, мръсникът!

— Хеликоптерът ни следваше и ни върна във Фресно.

— Коя фирма? Казвам му.

— Кой пилотираше?

— Една жена.

— Знаете ли името й?

Какво да го усуквам, така или иначе, ще го научат.

— Госпожа Бриджет Симпсън.

— И тази жена е станала съучастничка, като е качила хора, които току-що са изоставили труп на усамотено място?

— Тя ни чакаше на равното, доста далеч от кариерата, където се намира тялото на Клей.

Трето любезно кимане на лъвската глава. Инквизиторът се обръща към „съдебните заседатели“:

— Уважаеми приятели, моля ви да изчакате няколко минути. Налага се да извърша някои проучвания. Ще ви поднесат шампанско.

И се изпарява. В адския казан спокойствието почти се е възстановило. От време на време някой алигатор гризва лекичко кратуната на покойния Да Силва като кученце, което си остри зъбките на кокал. Водата си остава същата чорба. Премятат се гнусни жили, белезникави късове плът и други парчетии.

Появяват се сервитьори с бели ръкавици и табли с разхладителни напитки: чаши шампанско, мартини драй, оранжада. Четиринайсетте поканени съдии си мокрят глътките, а моя милост изнемогва от жажда, премята в изпръхналата си уста грапавата костица, която му служи за език, и ги гледа как лочат.

Совьор е като болен бухал, свил глава в перушината си. Подготвя се за най-лошото. Все едно някогашен смъртник, когото прочутият палач Месир Дейблер ще измъкне от зандана, за да му резне върха на пурата. Чумери се, нали разбираш? Слао, общество! Приятно продължение на всички. Прекарахте ме, но аз пикая на вас. Щом толкова ви е изтрябвал остатъкът от дните ми, взимайте го и се пръждосвайте!

— Виж сега — шепне ми, — пощурявам, като се сетя как в нашите седалища ония с тогите как ли не го сучат, за да ни изкарат най-големите злодеи. В сравнение с тия изроди ние сме амурчета от Ренесанса. Даже ония майтапчии от гестапо не са стигали дотам! А тия баровци се издокарват като в Камарата на лордовете, за да зяпат как крокодилите изяждат един нещастник!

Замълчава, защото влиза Великият инквизитор и заседанието се подновява. Този път той сяда в креслото.

— Разговарях с пилота на вашия хеликоптер, госпожа Симпсън — съобщава. — Тя е категорична: разговаряли сте с Клей. Видяла ви е отдалеч да спорите с него.

Какво ви каза той?

— Нищо. Умря незабавно от мозъчен кръвоизлив.

Оня завърта креслото си, за да е с лице към гостите.

— Ще получа ли съгласието ви, уважаеми съмишленици, ако заявя, че в името на сигурността на картела тези двама души трябва да изчезнат? — шепот на спонтанно съгласие. — Няма голямо значение, дали Клей им е казал нещо или не: французите знаят прекалено много за нас — заявява мъжът със счупения нос и сочи към аквариума: — А и спектакълът, на който присъстваха, прави отстраняването им неизбежно, нали?

Нов одобрителен шум.

— Да гласуваме. Кой е против?

Нито една ръка не се вдига. Пикантна подробност — блондинката, която ме предвкусваше, ми се усмихва чаровно. Мерси, мадам!

— Отбелязвам отново пълно единодушие — казва Великият инквизитор.

Натиска едно звънче на масата. Веднага нахълтва екип от моряци в гащеризони. Носят стълба и руло тънка тел. Явно утвърдени специалисти. Хвърковатата чета. Като начало ни забиват по един в тила, за да ни поста вят под местна упойка. Грабват ни и ни овързват като наденици. Качват ни на съдбовната решетка. Аз падам с лице към водата. Чудовищата пощуряват от нашето присъствие. Започват отново одевешното танго, както когато им сервираха Да Силва. Скачат нагоре и се блъскат в решетката. Муцуната на единия докосва скулата ми. Брр, смразяваща целувка! Обаче, мамо, нали крокодилчето е много мило? Било е съвсем мъничко, когато е излязло от яйцето. Яйчице и в него крокодилче! И е умничко на това отгоре. Толкова неща разбира, когато го дресират! Някои укротители си мушкат главата в гърлото им и после пак имат на какво да си сложат шапката!