Сан Антонио - Торта рунтавелка

Разказвал ли съм ти вица за оня, който си пъхал вътре долната глава? Май ти го разказах, обаче слушай го пак. Та един укротител изкарва на арената един страшен звяр. Носи бухалка, тряска крокодила по черепа и той отваря уста. Тарикатът измъква един магарешки от гащите и го слага между ченетата на влечугото, което ги стиска до границата на ампутацията. Нов удар с дървото между очите на звяра и той пак отваря уста. Тогава укротителят пита: „Има ли сред публиката мъж, който може да направи същото?“ Един педал вдига ръка и вика: „Аз! — и добавя: — Обаче няма да ме удряте по главата!“ Сигурен съм, че съм ти го казвал. Няма значение. Не помня вече кой епископ (не е моят) беше рекъл, че ако всичко досега беше написано само по веднъж, цялата световна литература щеше да се побере в седем тома. Формулираме, разговаряме, изразяваме. Мислим, мечтаем, отплесваме се, мисловницата ни се скапва по-бързо от тялото. Превръщаме се в изкуфели дъртаци. Врещим. Едно си знаем, пак и пак набиваме същите пирони. Що се отнася, доколкото засяга мен, както казва Берю, те моля за прошка, че не бях по-обилен, както и ти прощавам за твоята незначителност!

Иначе двамата със Совьор нервираме крокодилите. Изпитвам красивата храброст на обречения. Казвам си, ще бъде като катастрофа с кола или влак, тялото ти ще бъде премазано, пронизано, разрязано. Ще умреш удавен и от непоносими страдания. Ще бъде такава болка, че ще минеш през огледалото, преди да си се усетил.

Дишам трудно, защото са ни запушили устата. А пък пропуснаха да ни съблекат. На кайманите ще им заседнат конци между зъбите, копчета във венците и мокасини в коремите.

Долу Великият инквизитор заявява:

— Никоя похвала няма да е достатъчна за ценността на този аквариум, скъпи съмишленици. Той осигурява пълното изчезване на хората, които премахваме. Щом тези добри животни си похапнат, ще източим в морето водата от басейна заедно с остатъците и всичко ще свърши завинаги. Всичко ще свърши завинаги!

Мисля си за моята Фелиси, която ще ме чака до края на дните си, защото никога няма да повярва в моята кончина. Ще продължа да живея в сърцето й. Ще се ослушва за стъпки по алеята, за щракването на моя ключ в ключалката и всеки път, когато телефонът звънне, ще си вика: „Той е!“

— Ваш ред е, Боб! — казва Великият инквизитор.

Отговорникът за верижката пристъпва към бесилото.

„Господи, ако те има, направи един жест за нас!“

Обаче жеста го прави оня обесник. Ръката му се протяга към ръкохватката. Не мога да прогоня мисълта, че това движение ми напомня за дърпането на клозетно казанче. Дръпни след употреба! Тази мъдрост беше изписана по портите на кенефите едно време.

Господ обаче ме е чул и разбрал сто на сто. Някой дърпа преди, а не след употребата. Дърпа спусък. Ще речеш, че е изгърмял топ. Приказно е! Така си е, чува се детонация и веднага след нея експлозия, но целия ме посипват парченца.

Въпреки всичко не ми стиска да стисна очи. И значи виждам всичко. Виждам, без да разбирам докрай. Виждам, без да записвам напълно. Изстреляли са една ракетка в дебелата стена на басейна и тя се пръска. Следва нещо като миниокеански прилив към зрителите. Вълната и повлечените от нея каймани заливат трибуната и присъстващите. Ние със Совьор сме недосегаеми на нашата решетка. Ще играем зрители.

Честно, заслужавало си е да останем живи, за да видим това. Четиринайсетимата „съдебни заседатели“ и Великият инквизитор са натръшкани и смазани от огромната водна маса и от кайманите. Те се мятат, допит се или поне се задъхват. Крокодилите се осаферват по-бързо от хората и започват да обработват този куп мръвки във вечерно облекло. Чудовищата се отдават изцяло на удоволствието! Отвсякъде се носят крясъци и мляскане. Чува се пращене на кости! Успелите да се свестят се опитват да се изправят, но мокрите парцали забавят движенията им.

Освен това юначагата, който гръмна аквариума, е на поста си в нещо като люк, отворен на два метра от пода, и сега ръси с картечница. Полива, момчета, не пести материала! За да не губи време, щом изпразни пълнителя, някой му подава друга поливалка и зарежда първата. Та това е великото изтребление! Непоправима Вартоломеева нощ! Та-та-та! Та-та-та! Чайчето на смъртта! Масов екарисаж! И кайманите отиват, макар все още да не съм сигурен дали са каймани или алигатори, но хайде, каймани да бъдат!

Най-после стрелбата спира. Но толкова агонии наведнъж не свършват толкова бързо. Отвсякъде се оцежда като след тропически порой: крокодилска и човешка кръв. Две-три от гадините не са засегнати от куршумите и продължават гощавката, без пет пари да дават. Най-едрият ръфа като истински гастроном крака на оная русата и мога на бас да се хвана с теб, че веднага ще дегустира и дупенцето. Да им се не начудиш на тия животни, толкова са изтънчени!